Постинг
22.12.2016 02:43 -
Закъсняла прошка
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 1483 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2018 13:35
Прочетен: 1483 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 07.02.2018 13:35
Баба е крехка.
И мила.
Все повече заприличва
на малко дете.
Когато ме целува по челото,
гласа ми преграква, пропада.
Без нея
се чувствам като звезда
в необятно небе.
Баба е дом и утеха.
Последната нишка
(да ме върне)
към безвъзвратно
изгубено щастие.
А така да ми липсват мечтите.
И дядо. И смисъл.
Дойдох за прошка, но съм малка...
Толкова малка. Прегръщам баба
с присвито до болка сърце.
Зад пъстрите й очи
се е загнездила една безкрайна тъга. С размер на вселена.
Разплаках се.
Думи няма.
Бог ми е свидетел,
ръцете ѝ треперят по-силно от „обичам те“.
И мила.
Все повече заприличва
на малко дете.
Когато ме целува по челото,
гласа ми преграква, пропада.
Без нея
се чувствам като звезда
в необятно небе.
Баба е дом и утеха.
Последната нишка
(да ме върне)
към безвъзвратно
изгубено щастие.
А така да ми липсват мечтите.
И дядо. И смисъл.
Дойдох за прошка, но съм малка...
Толкова малка. Прегръщам баба
с присвито до болка сърце.
Зад пъстрите й очи
се е загнездила една безкрайна тъга. С размер на вселена.
Разплаках се.
Думи няма.
Бог ми е свидетел,
ръцете ѝ треперят по-силно от „обичам те“.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.