"I"m too far in this game to let go...
So let go, so let go..."
Познавам те и те усещам на едно по-различно ниво.
Не сме съседи, нито приятели.
Това между нас е различно.
Любовници.
Любов и ние.
Харесвам тези думи.
Изричат се на един дъх...
Настръхвам.
Постоянно си повтарям, че не съм такъв, а след това пропадам.
Не съм объркан, но говоря като луд.
Мисля си за онези моменти, в които бях абсолютно заслепен. Начинът, по който накланяш глава настрани, когато те боли врата.
И как прокарваш пръсти по дръжката на чашата с чай, когато съсредоточено четеш.
И как, докато говориш по телефона, се смееш високо.
Нагло дори.
Искам аз да съм причината за този смях. Стискам зъби и мълча.
Всички тези различни видове усмивки според ситуацията и човека пред теб.
Даже съм им дал имена.
Ти също имаш много имена. Всяко от тях започва с L.
Чуваш ли как вълните се разбиват? В момента съм на брега и пиша в този проклет дневник. Хаосът в главата ми е по-подреден, когато говоря за теб, но въпреки това се чувствам като свещ, смаляваща се до тежки капки восък.
Поемам си въздух.
Мирише на буря.
По дяволите всичко!
Часовникът ми е спрял. Само сърцето ми отмерва времето...
Спомням си аромата на блузата ти и начина, по който докосва голото ти рамо. Прекалено широкото деколте винаги ме е дразнело. По необясними за мен причини.
Може би искам моите ръце да те обгръщат, а не някакви парцали. Може би искам да бъда всичко за теб и... те ревнувам.
Очите ти са широко отворени, дори изненадани, когато се навеждам да те целуна отстрани на шията.
Точно там, под извивката на челюстта. И двамата се засмиваме. Сякаш споделяме едни и същи мисли, докато нощната лампа хвърля мека светлина по телата ни.
Застанали сме до ръба на леглото, а за мен... за мен това е бездна. Но няма връщане назад.
Спускам ръце към дланите ти и пръстите ни се сливат, сякаш винаги са си принадлежали. Целувам малката бенка в ъгълчето на устните ти и усещам как контрола ми се изплъзва, щом започнеш да дишаш учестено. Разрошвам косата ти, толкова немирна и мека, и те придърпвам към себе си. Прокарвам език по ключиците ти и ми се приисква да те захапя. Точно там, където се сливат с рамото.
С всички сили се старая да не те наранявам, мое крехко същество. Любов моя.
Сърцето ми губи своя ритъм, когато се доближаваш до ухото ми и леко го захапваш. И засмукваш. Обръщаш ме с гръб към себе си и ме целуваш отзад по врата. Ръцете ти се приплъзват надолу към корема, а по гърба си усещам дъха ти. Влажните ти устни са като капки дъжд през август - оставят следи по зачервената ми кожа. Обхващаш с едната си длан косата ми, придърпваш я назад към себе си, като в същото време силно притискаш ханша си в мен. Даваш ми един по един пръстите си, за да ги оближа. И засмуквам. И ми се иска да замъркам.
Сядам на леглото и разкопчавам панталоните ти. Мускулите ти се стягат от възбуда, когато докосвам с езика си границата между корема и слабините. Гледам те в очите, докато рисувам по теб с устни и леко придърпвам надолу боксерките. Приплъзвам ръцете си по бедрата ти, като ги докосвам само с върховете на пръстите си. Всяка моя целувка по вътрешната им част води до стенание. Притреперване и смях.
~~~
Прости ми, но не мога да продължа...
~~~
Наричам те L.
Прегръщам те и ми се иска да заспим. Само така мога да те предпазя...
За мен всичко беше истинско.
Това, което имахме онази нощ... То остава.
Боже мой, аз също останах!
Ти обаче изчезна.
Като стъпки в пясъка, заляти внезапно от морска вълна.
Затова винаги се връщам тук и ти пиша.
Стискам юмруци, спомените и сърцето си в едно.
Наричай ме K.
Прилича си малко с "Kiss"...
Kiss me for goodbye, Любов.
