Постинг
27.01.2019 21:08 -
Зазоряване
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 6699 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2019 21:10
Прочетен: 6699 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 27.01.2019 21:10
"- Ще се страхуваш - казваше му Мос. - Затова, щом усетиш страх, спомни си, че най-дългата нощ е само осем часа, а най-дългият час е шейсет минути. Зората винаги ще дойде."
Нямам спомен зората да не ми се е случвала, Боже мой, но времето не винаги се измерва в секунди, минути и часове. Понякога просто броя въздишките, друг път излизам на терасата и гледам звездите.
Ако е безоблачно
(поне навън, за душата ми е ясно)
успявам да проследя траекторията на част от съзвездията. Без значение къде се намирам, било в града или сред природата, въздухът винаги преди зазоряване е различен. Пречистен. По-студен. По-жив, дори... Често си мисля за това, все по-рядко говоря за него обаче... За времето, за чувството, за човешкото същество, което липсва. Мисля за много неща едновременно, понякога се будя посред нощ и пак мисля. Рядко мечтая. Още по-рядко плача... Чувствам се добре. Странно звучи, но е така. Може би започвам да свиквам с тези осем часа/шейсет минути липса. Не всичко се измерва с цифри, любов моя! Някои неща могат да се премълчат. Много повече неща могат да се преживеят. Страхувам се от това колко лесно преживявам нещата, важните, трудните, задушаващите... Просто съм такава, любов! С изградена огромна стена срещу всичко, което може да ми се случи... по този начин не усещам. Не съм аз. Няма ме. Прекрасно е... Всички тези секунди, минути, вдишай-издишай ми напомнят за чупливост и крехкост. Хубави думи, знам! Дори и те не достигат до мен, особено сега, особено в такива моменти... Зората винаги ще дойде, писано е и ще бъде така вовеки. Коя ли зора от всичките ще настъпи без да... бъда? Не се страхувам и, което е по-лошо, не ме интересува. Нищо не е по-важно от този момент, точно сега...
Нямам спомен зората да не ми се е случвала, Боже мой, но времето не винаги се измерва в секунди, минути и часове. Понякога просто броя въздишките, друг път излизам на терасата и гледам звездите.
Ако е безоблачно
(поне навън, за душата ми е ясно)
успявам да проследя траекторията на част от съзвездията. Без значение къде се намирам, било в града или сред природата, въздухът винаги преди зазоряване е различен. Пречистен. По-студен. По-жив, дори... Често си мисля за това, все по-рядко говоря за него обаче... За времето, за чувството, за човешкото същество, което липсва. Мисля за много неща едновременно, понякога се будя посред нощ и пак мисля. Рядко мечтая. Още по-рядко плача... Чувствам се добре. Странно звучи, но е така. Може би започвам да свиквам с тези осем часа/шейсет минути липса. Не всичко се измерва с цифри, любов моя! Някои неща могат да се премълчат. Много повече неща могат да се преживеят. Страхувам се от това колко лесно преживявам нещата, важните, трудните, задушаващите... Просто съм такава, любов! С изградена огромна стена срещу всичко, което може да ми се случи... по този начин не усещам. Не съм аз. Няма ме. Прекрасно е... Всички тези секунди, минути, вдишай-издишай ми напомнят за чупливост и крехкост. Хубави думи, знам! Дори и те не достигат до мен, особено сега, особено в такива моменти... Зората винаги ще дойде, писано е и ще бъде така вовеки. Коя ли зора от всичките ще настъпи без да... бъда? Не се страхувам и, което е по-лошо, не ме интересува. Нищо не е по-важно от този момент, точно сега...
Ехе, damned се завърна :)
цитирайviktornovaliss написа:
Ехе, damned се завърна :)
Може би трябваше да е с нещо по-грандиозно, но все пак... Радвам се, че намина! :)
какво по-грандиозно, на първа си ;) и даже не са те налазили хейтърите
цитирайviktornovaliss написа:
какво по-грандиозно, на първа си ;) и даже не са те налазили хейтърите
Засега удържам фронта! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
