Постинг
31.10.2009 20:24 -
За Бог и Детето
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 1495 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2009 21:27
Прочетен: 1495 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 31.10.2009 21:27
Той не вярваше в Бог.
И Бог загуби вяра в Детето си.
Но го взе при себе си.
Каза му:
- Животът ти е като едно снежно поле... Погледни това поле.
Виждаш ли двете следи от стъпки, оставени в снега?
- Да - отговори му Детето.
- Това са твоите и моите следи... Aз през целия си живот съм бил до теб. Ти просто не си ги виждал - отговори му Бог.
- А виждаш ли, че понякога стъпките в снега стават само едни? Тогава животът ти беше най-тежък и най-труден.
- Но защо, когато ми е било най-тежко и най-трудно, ти Господи, си ме оставял да страдам?
Къде си бил... 3ащо не си ми помагал, когато си ми бил най-необходим и си ме оставял сам - попита го Детето.
Господ само тихичко му отговори:
-Тези единствени следи са мойте.
Нима не виждаш, че тогава съм те носил на ръце?
И Бог загуби вяра в Детето си.
Но го взе при себе си.
Каза му:
- Животът ти е като едно снежно поле... Погледни това поле.
Виждаш ли двете следи от стъпки, оставени в снега?
- Да - отговори му Детето.
- Това са твоите и моите следи... Aз през целия си живот съм бил до теб. Ти просто не си ги виждал - отговори му Бог.
- А виждаш ли, че понякога стъпките в снега стават само едни? Тогава животът ти беше най-тежък и най-труден.
- Но защо, когато ми е било най-тежко и най-трудно, ти Господи, си ме оставял да страдам?
Къде си бил... 3ащо не си ми помагал, когато си ми бил най-необходим и си ме оставял сам - попита го Детето.
Господ само тихичко му отговори:
-Тези единствени следи са мойте.
Нима не виждаш, че тогава съм те носил на ръце?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.