Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога от Януари, 2024 г.
01.01 21:04 -
Трепет
И колко странно нещо е животът?
Дойде нечакан, а бях изгубена
в тъга. И мракът ме обгръщаше
Дойде нечакан, а бях изгубена
в тъга. И мракът ме обгръщаше