Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога от Декември, 2012 г.
31.12.2012 15:12 -
Vox, vox et praeterea nihil
Днес няма равносметки. Не тегля чертата, не затварям очи, не притихвам. Не оставам нещата просто да се случат, нито мисля по различен начин.
Брътвежи.
Всяка една година ми се струва като предишната, особено когато настъпи последният ден ...
Брътвежи.
Всяка една година ми се струва като предишната, особено когато настъпи последният ден ...
26.12.2012 14:52 -
"Като в сън непробуден..."***
"С чий очи сънувам, чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
08.12.2012 01:08 -
Мимолетно облекчение сред океан от мълчание*
"Усещането за близост.
- Какво?
- Когато вървиш из някой голям град... разминаваш се с хора, случайно се сблъскваш с някой... Тук никой не те докосва. Винаги скрити зад метал и стъкло. Толкова много ни липсва близост, че се сблъскваме поме...
- Какво?
- Когато вървиш из някой голям град... разминаваш се с хора, случайно се сблъскваш с някой... Тук никой не те докосва. Винаги скрити зад метал и стъкло. Толкова много ни липсва близост, че се сблъскваме поме...
