Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога от Май, 2020 г.
04.05.2020 20:15 -
Аромат като емоция
Изгреви и залези, сменящи се с шеметна бързина.
Стрелките на стенният часовник, вечно гонейки се в напразни опити... да се докоснат.
Океански вълни, разбиващи се в бреговете на самотни острови.
Стрелките на стенният часовник, вечно гонейки се в напразни опити... да се докоснат.
Океански вълни, разбиващи се в бреговете на самотни острови.
