Постинг
05.03.2011 01:45 -
"Покани ме да вляза" - Й.А.Л.
Автор: damned
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1402 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2011 15:27
Прочетен: 1402 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 06.03.2011 15:27
Оскар лежеше на леглото си в очакване на Върколака. Побесняваше от гняв и отчаяние. Чуваше откъм хола високите гласове на баща си и Яне, съпроводени с музиката от касетофона. "Братя Юп". Оскар не долавяше думите, но знаеше песента наизуст.
Живеем на село и скоро разбрахме:
животни ще гледаме тука, и ето,
сервиза продадохме, взехме прасето...
След което групата започваше да имитира различни животни от фермата. Обикновено му се струваха смешни. Сега ги мразеше. Защото участваха. Пееха идиотската си песен на баща му и Яне, докато те се напиваха.
Знаеше точно какво ще стане.
До час-два щяха да изпият бутилката и Яне щеше да си отиде. След това баща му ще се помотае из кухнята, ще позалита, после ще му хрумне, че иска да си поговори с Оскар.
Щеше да влезе в стаята му, но вече нямаше да е татко му. А лигльо, смърдящ на алкохол, изпаднал в сантименталност и закопнял за обич. Ще вдигне Оскар от леглото. Да си приказват. Колко много обичал майка му, как обичал Оскар, а дали и той го обича? Ще бръщолеви за всички несправедливости, извършени срещу него, и в най-лошия случай ще се разпали, ще се разгневи.
Никога не удряше, не. Но това, което Оскар виждаше в такива моменти, беше възможно най-големият ужас: не оставаше и помен от татко му - някакво чудовище се вселяваше у него.
Когато се напиеше, баща му се превръщаше в съвсем друг човек. Затова Оскар си го представяше като върколак. Както луната пробужда вълка у върколака, така алкохолът пробуждаше това същество у татко му.
Оскар взе един комикс за мечето Бамсе, опита се да чете, но не можеше да се концентрира. Чувстваше се... изоставен. След час, може би повече, щеше да остане сам с Чудовището. И единственото, което можеше да направи, бе да чака.
(...)
През прозореца се виждаше черната завеса на нощта. Оскар си затвори очите и си представи пътя до Стокхолм, подминаваше с бясна скорост къщите, дворовете, полята. Долетя до двора в Блакеберг, влезе през прозореца и", ето я.
Отвори очи и погледна черния правоъгълник на прозореца. Някъде там.
"Братя Юп" бяха подхванали песен за някакво колело със спукана гума. Баща му и Яне се смееха прекалено гръмогласно. Нещо падна.
Кое чудовище избираш?
Оскар се промъкна в коридора и си обу обувките, сложи си якето и шапката. Остана неподвижен няколко секунди, заслушан в звуците откъм хола.
Обърна се, за да излезе, забеляза нещо, спря.
На рафта за обувки в коридора стояха старите му гумени ботуши от времето, когато беше може би пет-шест годишен. Стояха там, откак се помнеше, макар да не ставаха на никого. До тях бяха огромните гумени ботуши на баща му... (...)
Защо ги е запазил?
И разбра. Над ботушите изникнаха двама души, обърнати с гръб към него. Широките плещи на баща му и тесният гръб на Оскар. Ръката на Оскар беше вдигната нагоре, държеше бащината. Вървяха с ботушите по скалист склон, може би отиваха да берат малини...
Подсмръкна. Доплака му се. Протегна ръка да докосне малките ботуши. Откъм хола долетя мощен смях. Преправеният глас на Яне. Сигурно имитираше някого, биваше го в това.
Оскар хвана малките ботуши за кончовите. Не знаеше защо, но му се стори правилно. Отвори тихо външната врата и я затвори зад себе си. Нощта бе леденостудена, снегът светеше с милиони диамантчета на лунната светлина.
Стиснал здраво ботушите в ръка, той се запъти към шосето.
**Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно реална... Господи, искаше ми се да не беше...
Живеем на село и скоро разбрахме:
животни ще гледаме тука, и ето,
сервиза продадохме, взехме прасето...
След което групата започваше да имитира различни животни от фермата. Обикновено му се струваха смешни. Сега ги мразеше. Защото участваха. Пееха идиотската си песен на баща му и Яне, докато те се напиваха.
Знаеше точно какво ще стане.
До час-два щяха да изпият бутилката и Яне щеше да си отиде. След това баща му ще се помотае из кухнята, ще позалита, после ще му хрумне, че иска да си поговори с Оскар.
Щеше да влезе в стаята му, но вече нямаше да е татко му. А лигльо, смърдящ на алкохол, изпаднал в сантименталност и закопнял за обич. Ще вдигне Оскар от леглото. Да си приказват. Колко много обичал майка му, как обичал Оскар, а дали и той го обича? Ще бръщолеви за всички несправедливости, извършени срещу него, и в най-лошия случай ще се разпали, ще се разгневи.
Никога не удряше, не. Но това, което Оскар виждаше в такива моменти, беше възможно най-големият ужас: не оставаше и помен от татко му - някакво чудовище се вселяваше у него.
Когато се напиеше, баща му се превръщаше в съвсем друг човек. Затова Оскар си го представяше като върколак. Както луната пробужда вълка у върколака, така алкохолът пробуждаше това същество у татко му.
Оскар взе един комикс за мечето Бамсе, опита се да чете, но не можеше да се концентрира. Чувстваше се... изоставен. След час, може би повече, щеше да остане сам с Чудовището. И единственото, което можеше да направи, бе да чака.
(...)
През прозореца се виждаше черната завеса на нощта. Оскар си затвори очите и си представи пътя до Стокхолм, подминаваше с бясна скорост къщите, дворовете, полята. Долетя до двора в Блакеберг, влезе през прозореца и", ето я.
Отвори очи и погледна черния правоъгълник на прозореца. Някъде там.
"Братя Юп" бяха подхванали песен за някакво колело със спукана гума. Баща му и Яне се смееха прекалено гръмогласно. Нещо падна.
Кое чудовище избираш?
Оскар се промъкна в коридора и си обу обувките, сложи си якето и шапката. Остана неподвижен няколко секунди, заслушан в звуците откъм хола.
Обърна се, за да излезе, забеляза нещо, спря.
На рафта за обувки в коридора стояха старите му гумени ботуши от времето, когато беше може би пет-шест годишен. Стояха там, откак се помнеше, макар да не ставаха на никого. До тях бяха огромните гумени ботуши на баща му... (...)
Защо ги е запазил?
И разбра. Над ботушите изникнаха двама души, обърнати с гръб към него. Широките плещи на баща му и тесният гръб на Оскар. Ръката на Оскар беше вдигната нагоре, държеше бащината. Вървяха с ботушите по скалист склон, може би отиваха да берат малини...
Подсмръкна. Доплака му се. Протегна ръка да докосне малките ботуши. Откъм хола долетя мощен смях. Преправеният глас на Яне. Сигурно имитираше някого, биваше го в това.
Оскар хвана малките ботуши за кончовите. Не знаеше защо, но му се стори правилно. Отвори тихо външната врата и я затвори зад себе си. Нощта бе леденостудена, снегът светеше с милиони диамантчета на лунната светлина.
Стиснал здраво ботушите в ръка, той се запъти към шосето.
**Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно реална... Господи, искаше ми се да не беше...
НОСИТЕЛ НА „ОСКАР” ЩЕ ЛЕЖИ В ЗАТВОРА
ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА "ОСКАР" ЗА НА...
"ДЖУЛИ И ДЖУЛИЯ": ДА СГОТВИШ Щ...
ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА "ОСКАР" ЗА НА...
"ДЖУЛИ И ДЖУЛИЯ": ДА СГОТВИШ Щ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
