Постинг
30.11.2009 23:54 -
Музикална кутия
Hush, my dear..
...
Завъртам ключето
и мълчаливо гледам
как бавно изплуват
на фона на музиката
две фигурки. Пластмасови.
Завъртат се бавно,
следват мелодията.
Нежна и смугла.
Притварям очи
и мечтая.
Жената съм аз.
Мъжът е пластмаса.
С лице. Обърнато
към мен.
На бал сме.
И мелодията същата е.
Нежно ме подкрепя...
Сякаш мога да се счупя.
Усещам парфюма.
И от неудобство
преглъщам.
Незабелязано.
Като в приказка.
Огромна зала
с полилеи.
Безброй непознати.
Само ние сме с маски.
А под тях усмивки.
Нарочно. Часовника
отмерва секундите
до края на измислената
наша вечност.
Тик. И так.
Полунощ е.
Пламъци в очите
разгоряха се.
Дъхът ти замъглява
съзнанието ми.
(Като детска рисунка
на прозорец в зимен ден.)
Каляската ме чака.
Тръгвам!
Не идвай след мен.
Не ще ме видиш веч.
Тик-так. Оставям ти
ключето си. До утре.
Завъртам го.
И пак сме двама.
Мелодията и мястото ...
...са същите.
...
Завъртам ключето
и мълчаливо гледам
как бавно изплуват
на фона на музиката
две фигурки. Пластмасови.
Завъртат се бавно,
следват мелодията.
Нежна и смугла.
Притварям очи
и мечтая.
Жената съм аз.
Мъжът е пластмаса.
С лице. Обърнато
към мен.
На бал сме.
И мелодията същата е.
Нежно ме подкрепя...
Сякаш мога да се счупя.
Усещам парфюма.
И от неудобство
преглъщам.
Незабелязано.
Като в приказка.
Огромна зала
с полилеи.
Безброй непознати.
Само ние сме с маски.
А под тях усмивки.
Нарочно. Часовника
отмерва секундите
до края на измислената
наша вечност.
Тик. И так.
Полунощ е.
Пламъци в очите
разгоряха се.
Дъхът ти замъглява
съзнанието ми.
(Като детска рисунка
на прозорец в зимен ден.)
Каляската ме чака.
Тръгвам!
Не идвай след мен.
Не ще ме видиш веч.
Тик-так. Оставям ти
ключето си. До утре.
Завъртам го.
И пак сме двама.
Мелодията и мястото ...
...са същите.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
