Не виждаш ли, Боже?!
На Спасовден
ръцете ни лепнат
от бонбони и ... смърт.
А Ти отгоре?
Не чу ли?
Няма спирачки.
Горчиви бонбони...
И човешка, асфалтова кръв...
Защо Те няма,
когато си нужен?
Тук долу, при нас ...
... ми кажи!
Заслужиха ли
16 души
и милиони желания
да заспят
в "деня на Възнесение"?
На празник...

...завинаги...

Съжаление се прокрадва в душите
и мислиш си:
"Това на мен не може да се случи!"
...
Кажи ми само две неща, Боже -
на колко още свещичката догаря
и
има ли молитва с подходящи думи?!

Да беше почакал...
Че на празник най-много боли.
Трагедия. Нещастна случайност.
Ежедневие.
България след Възнесение
безмълвно ще проклина животът...
И идните дни.

Мир на праха им! 28.05.2009г.

http://ljube.com/imgs/2008/01/interviewwithgodbg1.swf

Ала ще има и още.. Моля се да не се случва, но всеки ден се качвам отново и отново на същите тия 20-30 годишни автобуси..Като се случи най-лошото, тогава плачем !

Спокойно!
Тук Съм.
Чувам и Виждам.
Но вече с цайси и слухов апарат.
Пък и вие не Ме заслужавате.
Едно ще ви Кажа:
- ХОРА, ПОМНЕТЕ ГРЕХОВЕТЕ СИ. СКОРО ИДВАМ.
(ИСУС ХРИСТОС)

се питам , защо все на големи християнски празници губим по много от нас...
Много чувство !

Благодаря, че споделихте емоцията ми! Това значи много за мен...