Детство, здравей!

Ето, виждам те. Пак. За ъгъла. Стоиш.
Прикриваш с ръце. Коленете. И виновно мълчиш. 
Спокойно. Няма да кажа. На мама. За твойте бели.
Ела. Усмихни се. Всичко ще се нареди.

Ела. Разкажи ми. За годините. Далечни.
За детството. За баба. И дядо. За игрите. Крайречни.
За градината. С лалетата. И пеперудите. Напролет.
За летния дъжд. И тревата. Уханието на свежест. Боже...

За люлката. В двора. За детския смях. Непринуден.
За тихите нощи. Прегръдката. Мамо... (Сърцето се стяга.)
За кучето. Как сутрин ме посрещаше. Игриво. На двора.
За големия кестен. Играта. На криеница. И топка.

За песните. Баба ми пееше. Тихо. До огъня. Вечер.
За първия сняг. Приказките. Лека нощ. Чедо. Обичаме те.
За щастието. Прегръдките. За искрата. В очите им.
За щурците. И аромата. На окосено сено... За звездите.

Разкажи ми. Кога порастнах. Така бързо. Не помня.
А беше вчера. Времето премина. Край мене. Лъжовно.
Разкажи ми. Обичам си детството. Осъществих. Мечтите.
Сега съм голяма. Пак плача. Липсват ми. Дните.
...
 
Пристигнахме. Прекрачваш прага. На дома. Уютен.
Аз... Налага се. Да тръгвам. (Благодаря. За всичко.)
(Това бе най-хубавия ми ден!)

Поглеждам. През прозореца. Мама. Посреща те.
Топло. Нежно... (Като полъх от далечен спомен...)
Прегръща те. Усмихвам се. Боже...
(Все едно прегръща мен.)

...
/01.02.2009г./

ти творби няма коментари. Сега разбрах. Писанието за детството ти е така силно, че само по себе си би издухало всяко обсъждане. Непреодолима е мощта на истината!
И аз имах такова детство:)