Днес в светата обител видях лица (обезверени).
Дошли да пречистят сърцата си (покварени).
Днес запалих свещица (пращеше...)
Сякаш по-близо до Бога бях. Ала Той мълчеше...

Със писъци разбягаха се демоните,
приютени в тишината (от векове).
Приковани с вериги (дълбоко в спомените).
Раздираха. Болеше...
Или не?

Днес надеждата подаде ми ръка... Или не?
Мираж... Скри се зад плаща на вярата
(сякаш се удави... в море...)

Днес бях сама... със себе си. На църква.
Днес душата ми е чиста.
... Или нека бъде думата Му... Мъртва!
15.08.2008г.

Браво!
Изчетох и се свих в себе си. Мнократно, стократно, всекидневно произнасям изписаното от теб към себе си. Но ти мощно си го подредила. Казах "Браво", защото си посмяла да се покажеш пред другите.
Знам, болезнено е. Но пречистващо. Като на изповед.
:)