Постинг
30.01.2010 15:27 -
Разказът на Кошмара в първо лице
И какво извратено копеле може да бъде той.
Гепи, amigo! Добре ли спа?
....
Отдавна не се бях появявал, но ти, vato, сам ме покани. И реших да използвам твоите козове срещу теб, т.е със себе си донесох Смъртта. Та както знаеш, всички ние (сънищата) сме наясно с едно - това е най-големия ти страх. Парализиращ, лепкав и отвратително задушаващ в прегръдките си, особено нощем. Тази нощ реших малко да поизпотя тялото ти и да изкарвам дъха ти на пресекулки. Ех, vato, голям съм манипулатор, нали? А и ти си толкова удобна жертва. Малко смърт и страх, и вече си се стегнал яко. Чакай да ти разкажа, спокойно! Интересното тамън започва...
Тази нощ дойдох нечакан. Поразрових се из мислите ти и си избрах най-потайните и мрачни, до които успях да се докопам. Свързах ги като части от пъзел и хоп - вече сънуваш. И то не какво да е, vato, ами собствената си смърт. И то толкова ясно, че дори аз, твоят Кошмар, се почувствах горд от себе си. По скромното ми мнение ако те навестявам по-честичко, положително ще ти докарам параноя и ле-е-екичка психоза. Това ще го реша по-късно. Сега е време за същинския разказ.
Беше мъртъв. Някаква измислена смърт ти набутах, но важното е, че беше факт. Ти се рееше над всички и гледаше доста невярващо наоколо. Затворен ковчег, скапан октомврийски ден на гробищата и много опечалени. Черно облекло, черна земя, черно небе. Виждаше баща си как плаче и моли Бог да вземе него, вместо теб. Виждаше очите на майка си, напълно лишени от разум и чувства. Виждаше дори ситния дъждец, поръсен по косите им и все още не вярваше. Фокус-мокус и си труп! Хей, vato, не се обиждай, но всичко това ми изглежда ужасно комично и банално. Хайде тръгвай, че в Ада вече ни чакат. Остави ги тия долу да подсмърчат - и без това до няколко години вече няма и да те помнят. Върви пред мен, че да те виждам!
Адът, mi amigo, е нещо толкова обширно като тълкуване. Твоя Ад се оказа една километрична улица, с къщи от двете страни, обитавани от мъртъвци. Та ти, vato, можеш да си избереш къща и да останеш да пребиваваш там. Чакай, чакай че се отплеснах! Забравих да спомена Дявола, the only one, дето се оказа голям пич. При първата ти и единствена среща с него те усещах леко разочарован... Ами да, нямаше рога, беше си облечен в някакво наметало с млечен цвят, но пък за сметка на това беше много висок и имаше омайващ и спокоен глас (което всъщност е нетипично, пък и влиза в разрез с повечето библейски текстове, чиято единствена цел е промивки на мозъка относно видът му - демек го изкарват козел). Съвсем естествено ти нищо не разбра от това, което ти каза, но пък при вида на портите зад него, леко се озадачи. Оказаха се доста лесни за отваряне, а и бяха изрисувани с разни символи и (на мен лично, vato, ми звучаха като проклятия!) въобще обстановката беше кофти. Нали се сещаш, скапана! Усещах те, че вече искаш да се събудиш, но при мене тия не минават! Колкото можех щях да те задържам в прегръдките си, пък после пак си мисли за Смърт и мрак и кал и... VATO!!! Долавям мъка и разочарование ли?! Нали това искаше - да си мъртъв и да си летиш по цели векове между облаците? Не и тук, amigo! Не и тук...
Тука ще пропуснем няколко скучни момента, които пък се проточиха до безкрайност (според теб). (Всъщност като се събуди, видя че си сънувал 2 часа, но в Ада нещата изглеждат нечовешко дълги). Нечовешко - в Ада - vato, голям майтап, честно! Искам да наблегна на твоето продължаващо неразбиране и учудване как може да си мъртъв... Спомням си как се питаше, и то с някакво извратено детинско учудване, защо ти посиняват ръцете, пък някаква (съвсем вече посиняла!) лелка те осведоми съвсем делово с няколко думи - "Ти си умрял! И ще се разложиш така, както в гроба". Сега вече как да не се смея, vato! Като си такова ненормално копеле!
В този момент ти вече не издържа и с цялата си воля се напрегна да прекъснеш този сън. Отвори очи и пак не вярваше, че всичко това не е истина. Уби ми цялото удоволствие, amigo! Казах ти, че ще стане интересно... Останаха още много места за показване в твоя Ад, и по дяволите всичко, ако това не е най-извратеното и долно преживяване на самотните ти нощи...
Няколко мига преди съвсем да напусна болното ти съзнание, се сблъсках с благодарствени мисли, изпратени към Бог, че си жив.
Засега, amigo. Само засега...
Гепи, amigo! Добре ли спа?
....
Отдавна не се бях появявал, но ти, vato, сам ме покани. И реших да използвам твоите козове срещу теб, т.е със себе си донесох Смъртта. Та както знаеш, всички ние (сънищата) сме наясно с едно - това е най-големия ти страх. Парализиращ, лепкав и отвратително задушаващ в прегръдките си, особено нощем. Тази нощ реших малко да поизпотя тялото ти и да изкарвам дъха ти на пресекулки. Ех, vato, голям съм манипулатор, нали? А и ти си толкова удобна жертва. Малко смърт и страх, и вече си се стегнал яко. Чакай да ти разкажа, спокойно! Интересното тамън започва...
Тази нощ дойдох нечакан. Поразрових се из мислите ти и си избрах най-потайните и мрачни, до които успях да се докопам. Свързах ги като части от пъзел и хоп - вече сънуваш. И то не какво да е, vato, ами собствената си смърт. И то толкова ясно, че дори аз, твоят Кошмар, се почувствах горд от себе си. По скромното ми мнение ако те навестявам по-честичко, положително ще ти докарам параноя и ле-е-екичка психоза. Това ще го реша по-късно. Сега е време за същинския разказ.
Беше мъртъв. Някаква измислена смърт ти набутах, но важното е, че беше факт. Ти се рееше над всички и гледаше доста невярващо наоколо. Затворен ковчег, скапан октомврийски ден на гробищата и много опечалени. Черно облекло, черна земя, черно небе. Виждаше баща си как плаче и моли Бог да вземе него, вместо теб. Виждаше очите на майка си, напълно лишени от разум и чувства. Виждаше дори ситния дъждец, поръсен по косите им и все още не вярваше. Фокус-мокус и си труп! Хей, vato, не се обиждай, но всичко това ми изглежда ужасно комично и банално. Хайде тръгвай, че в Ада вече ни чакат. Остави ги тия долу да подсмърчат - и без това до няколко години вече няма и да те помнят. Върви пред мен, че да те виждам!
Адът, mi amigo, е нещо толкова обширно като тълкуване. Твоя Ад се оказа една километрична улица, с къщи от двете страни, обитавани от мъртъвци. Та ти, vato, можеш да си избереш къща и да останеш да пребиваваш там. Чакай, чакай че се отплеснах! Забравих да спомена Дявола, the only one, дето се оказа голям пич. При първата ти и единствена среща с него те усещах леко разочарован... Ами да, нямаше рога, беше си облечен в някакво наметало с млечен цвят, но пък за сметка на това беше много висок и имаше омайващ и спокоен глас (което всъщност е нетипично, пък и влиза в разрез с повечето библейски текстове, чиято единствена цел е промивки на мозъка относно видът му - демек го изкарват козел). Съвсем естествено ти нищо не разбра от това, което ти каза, но пък при вида на портите зад него, леко се озадачи. Оказаха се доста лесни за отваряне, а и бяха изрисувани с разни символи и (на мен лично, vato, ми звучаха като проклятия!) въобще обстановката беше кофти. Нали се сещаш, скапана! Усещах те, че вече искаш да се събудиш, но при мене тия не минават! Колкото можех щях да те задържам в прегръдките си, пък после пак си мисли за Смърт и мрак и кал и... VATO!!! Долавям мъка и разочарование ли?! Нали това искаше - да си мъртъв и да си летиш по цели векове между облаците? Не и тук, amigo! Не и тук...
Тука ще пропуснем няколко скучни момента, които пък се проточиха до безкрайност (според теб). (Всъщност като се събуди, видя че си сънувал 2 часа, но в Ада нещата изглеждат нечовешко дълги). Нечовешко - в Ада - vato, голям майтап, честно! Искам да наблегна на твоето продължаващо неразбиране и учудване как може да си мъртъв... Спомням си как се питаше, и то с някакво извратено детинско учудване, защо ти посиняват ръцете, пък някаква (съвсем вече посиняла!) лелка те осведоми съвсем делово с няколко думи - "Ти си умрял! И ще се разложиш така, както в гроба". Сега вече как да не се смея, vato! Като си такова ненормално копеле!
В този момент ти вече не издържа и с цялата си воля се напрегна да прекъснеш този сън. Отвори очи и пак не вярваше, че всичко това не е истина. Уби ми цялото удоволствие, amigo! Казах ти, че ще стане интересно... Останаха още много места за показване в твоя Ад, и по дяволите всичко, ако това не е най-извратеното и долно преживяване на самотните ти нощи...
Няколко мига преди съвсем да напусна болното ти съзнание, се сблъсках с благодарствени мисли, изпратени към Бог, че си жив.
Засега, amigo. Само засега...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
