Постинг
30.12.2009 23:32 -
Чертата и Равносметката.
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 2366 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2009 00:09
Прочетен: 2366 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 31.12.2009 00:09
Преди последният ден от тази година да се е изнизал тихомълком, сядам с една единствена мисъл - да тегля чертата и да направя равносметка за отминалите 364 дни. И слушам една и съща песен. Колко безсолно и блудкаво.
Едва днес осъзнах колко бързо минава времето с всяка следваща година. Понякога имам чувството, че след време годините ще отлитат, още преди да си си изпил следобедния чай с лъжичка мед и лимон. Ненормално галопиращи години. И ужасно много равносметки, съжаления и пропилени моменти.
Оптимизмът е само пясък в очите, калта в раните ми... и много повече от това.
Така. Сега е време да кажа с колко трудности се сблъсках и колко хиляди милиони компромиса със себе си и с околните направих. Колко от тях бяха оценени по достойнство и колко бяха подминати просто ей така. Благодарности и на двата вида хора.
И колко много време отделих, за да мисля. За постъпките си, за думите си, за собственото си държание. Била съм, съм и ще продължавам да бъда на принципа "Каквото повикало, такова се обадило". Отмъщавах и се надсмивах, когато ме нараняваха и обиждаха. Отделих много време за книги и приятна музика. Отделих себе си от света, разхождайки се сред природата. Много ми споделяха, по-малко споделях (информация, смях, прегръдки, усмивки, вещи, време, дома си)... Доста неща. Сблъсквах се с разочарования, подеми и провали, с лъжи и пренебрежение. Почувствах се жива - дори и веднъж годишно ми е достатъчно. Много еуфория, ендорфини, удовлетворение, спокойствие и уют - това за мен значи да си жив. Важно е реда на думите да се знае, та да се добие ясна представа за това просто явление. Жива съм. Жива. Съм.
Както казва мой любим писател - "Всичко е съдбовно" ...
През всичките изминали дни не забелязвам тенденция за повишаване броя на изреченото "Обичам те" - ще видим занапред как ще е.
Същото важи и за "Извинявай".
Колко долно от моя страна...
Пожелавам си догодина да имам повече успехи и здраве. Чувството ми за хумор ми е унаследено, та няма да се загуби лесно... Както и усмивката. ;)
Пожелавам на всички останали - близки и далечни - здраве, оптимизъм и повечко мед в чая. Прегръщайте се по-често. Било полезно...
Жива. Съм.
И оставам, напук на годините.
Амин!
Едва днес осъзнах колко бързо минава времето с всяка следваща година. Понякога имам чувството, че след време годините ще отлитат, още преди да си си изпил следобедния чай с лъжичка мед и лимон. Ненормално галопиращи години. И ужасно много равносметки, съжаления и пропилени моменти.
Оптимизмът е само пясък в очите, калта в раните ми... и много повече от това.
Така. Сега е време да кажа с колко трудности се сблъсках и колко хиляди милиони компромиса със себе си и с околните направих. Колко от тях бяха оценени по достойнство и колко бяха подминати просто ей така. Благодарности и на двата вида хора.
И колко много време отделих, за да мисля. За постъпките си, за думите си, за собственото си държание. Била съм, съм и ще продължавам да бъда на принципа "Каквото повикало, такова се обадило". Отмъщавах и се надсмивах, когато ме нараняваха и обиждаха. Отделих много време за книги и приятна музика. Отделих себе си от света, разхождайки се сред природата. Много ми споделяха, по-малко споделях (информация, смях, прегръдки, усмивки, вещи, време, дома си)... Доста неща. Сблъсквах се с разочарования, подеми и провали, с лъжи и пренебрежение. Почувствах се жива - дори и веднъж годишно ми е достатъчно. Много еуфория, ендорфини, удовлетворение, спокойствие и уют - това за мен значи да си жив. Важно е реда на думите да се знае, та да се добие ясна представа за това просто явление. Жива съм. Жива. Съм.
Както казва мой любим писател - "Всичко е съдбовно" ...
През всичките изминали дни не забелязвам тенденция за повишаване броя на изреченото "Обичам те" - ще видим занапред как ще е.
Същото важи и за "Извинявай".
Колко долно от моя страна...
Пожелавам си догодина да имам повече успехи и здраве. Чувството ми за хумор ми е унаследено, та няма да се загуби лесно... Както и усмивката. ;)
Пожелавам на всички останали - близки и далечни - здраве, оптимизъм и повечко мед в чая. Прегръщайте се по-често. Било полезно...
Жива. Съм.
И оставам, напук на годините.
Амин!
1.
анонимен -
Вълшебна 2010!
31.12.2009 11:09
31.12.2009 11:09
Бъди щастлива!
цитирайzabavnata написа:
Бъди щастлива!
Желая ти спорна година и приятни моменти със стари и нови приятели! Прегръдки! :)
през новата 2010г. Пожелавам ти да останеш винаги искрена и откровенна към себе си, да запазиш чистото в сърцето си и да докоснеш и покориш всяка своя мечта и копнеж :)))
Дес
цитирайДес
darkenedangel написа:
през новата 2010г. Пожелавам ти да останеш винаги искрена и откровенна към себе си, да запазиш чистото в сърцето си и да докоснеш и покориш всяка своя мечта и копнеж :)))
Дес
Дес
Благодаря за милите думи - означават много за мен! Аз ще ти пожелая приятел с чадър в дъждовно време, шезлонг в слънчево и да има кой да налива вино в чашата зимъска! :D
Много обич и топлина да има всеки ден от годината и не забравяй най-важното - каквото и да правиш, влагай частичка от себе си!
С обич:
Слав :))))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
