Днес разбрах за един друг свят.
Ти си в него. Той е в теб.
Свят, в които живота си има цена и смисъл. Не като моя. Моя свят е черен, тъжен и самотен. В моя свят властва мрак и няма смях. В моя свят си отритнат, смачкан и унизяван. Не искаш да влизаш там, нали...?

Различни вселени, сблъскали се по нечия прищявка.
Или да кажем Негова. Нали няма нищо случайно...
Днес осъзнах нещо. Онова трудното за изричане дето е. Знаеш. И сладкото мълчание, което се появява, без да тежи. И което е още по-странното... Харесва ми. Да си мълча. С теб. Та аз едва сега те открих... Затова си мълча. Да не би с някоя своя дума да те разочаровам...
Смееш се. Прегръщам те силно и коленете ми омекват. Задръж ме...  Щастлива съм.
Само мисълта за внезапната ти поява в живота ми, ме кара да се усмихвам и да потръпвам. Шепота на сърцето не лъже. Това си ти. Открих те. Ангел мой. Желание. Мечта.

Усещам лек полъх и със затворени очи се оставям на вятъра да погали косите ми. Слънцето днес е толкова жълто! Колко много пеперуди...! Държа в ръката си подаръка от теб. Една розичка. И твоето сърце. Чувам как тупти. За мен. За нас. От топлината цветенцето разтваря срамежливо листенцата си. Ухание на роза. На свежест. Като след първия летен дъжд. На любовта, която ни свързва. На нежност...


...На моя нов свят. Обичам те!