Постинг
25.04.2010 22:55 -
Влюбена
.jpg)
Завърнах се. Ето ме! Малко променена и повече вярваща...
Обещах ти и успях да удържа на думата си. Виждам те, тръгвам към теб и усещам напиращите сълзи. Не искам, а плача. Плача от щастие. Плача заради теб. Плача дълбоко в себе си. Плача, скрита от хорските очи. Пречистена съм. Самодива. Приветствието ти е като майчина ласка. Слънцето се усмихва и се скрива за миг зад малко облаче. Вятърът утихва. Пристъпвам като в просъница. Житните класове докосват пръстите ми и срамежливо се отдръпват. Душата ми лети. Вървя към безкрая. Земята е мека и отвсякъде ме обгръща аромата на прясно окосена трева. Жуженето на пчелите приспива съзнанието, а някъде далеч се чува сойка. Благословена съм. И не бързам да се затичам. Присядам сред стъблата. Жълта калинка кацва на коляното ми и само след миг отлита. Не я изпращам с поглед. Нека да не знам...
Влюбена съм. В теб. Влюбена в усмихнат летен ден... Смешно, нали? Знам само, че в прегръдката ти се чувствам защитена. Прегръщана от разлюляни житни класове, закриляна бащински от залязващото слънце и целувана... Боже, целувана съм от вятъра! О, не знаеш, Боже, как ме милва по очите и челото, как се вмъква в косата и дяволито плъзва по цялото ми тяло - като гъдел. Потръпвам. И се смея с глас.
Едно щурче подхваща своята песен. След него - още едно. И много други. С падащият здрач песента им се лее на приливи и отливи. Сойката замлъкна и отлетя. Житата си прошепнаха нещо. Стори ми се като въздишка. Земята под краката ми бавно изстива и сякаш с радост посреща прохладата на нощта.
Днес бяхме неразделни. Днес намерих своя пристан в скута ти. Плаках и се смях. Днес ми подари свобода и диханието от устните си. Минзухари. Сплетох си венец от тях. Обичам те... Някъде над мен падна звезда. Пожелавам си теб. Завинаги.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
