Постинг
30.04.2010 00:07 -
Майлс (част втора)
...
"Хей, Грег - Айрис е! Предполагам, че си забравил за срещата ни, затова пак ти звъня! Разкарай тоя отвратителен секретар най-после! И си води записки, задник такъв! Чакаме те в клуба. Донеси пиячка, чу ли? Налага се да затварям, така че до по-късно!"
- Струва ми се, че ще пропуснеш купона, Грег - прошепна Майлс и гърлено изсумтя. - Но не се безпокой - двамата ще си спретнем голяма веселба.
Грег нямаше възражения. Беше здраво завързан за един стол - Майлс се бе погрижил да му запуши устата, понеже непрестанните молби положително го изнервяха. Седеше срещу Грег и разсеяно потропваше с пръсти по бузата си.
Чакаше залеза.
...
Айрис забързано вървеше по главната улица и почти крещеше по телефона:
- Не зная защо не дойде - вече за стотен път го казваше и имаше странното чувство, че говори на идиот. - Звънях му няколко пъти, но все ми се включваше секретара. Да, отивам да видя дали всичко е наред. По-късно ще ти се обадя. Да, добре! Ох, моля те! Познаваш Грег и си наясно, че ако имаше проблем, щеше да ни осведоми! Трябва да затварям вече! - тя ядосано затръшна телефона и го прибра в чантата си. Стоеше пред апартамен 3В и тъкмо понечи да звънне, когато видя, че вратата е открехната.
- Грег? - гласът и" заглъхна, когато видя безпорядъка. "Сигурно е обир" - помисли си тя. Но от Грег нямаше и следа. Часът бе 19:07ч.
Айрис дори и не предполагаше, че най-добрият и" приятел вече е мъртъв.
...
Майлс вече губеше търпение. Чакането му се струваше безкрайно мъчително. Без да обръща внимание на неразбираемите звуци, издавани от Грег, той го завлачи заедно със стола до покрива. "Предимството да живееш на последния етаж" - тази мисъл го разсмя и звукът от искрения му смях накара ужасения Грег почти да обезумее от страх.
- Не се страхувай, мой човек! Ще прекараш последните си мигове, съзерцавайки залеза в моята компания. - Майлс почти се задъхваше, изкачвайки последните стъпала. - Няма къде да избягаш, чуваш ли?! Днес аз ще бъда твоя Бог и знаеш ли, не ми дреме за молитвите ти! Днес аз ще се разпореждам с живота и душата ти! И, ако обичаш, млъкни поне за минута - разклащаш ми душевния мир!
Грег вече нямаше сили да се дърпа - просто стоеше и слушаше. Вече бяха на покрива - най-после заветната цел! Майлс се обърна към залеза, притвори очи, вдиша дълбоко въздух и усети така желаното спокойствие. Трябваше да се съсредоточи - работата му хич не беше лесна. Пристъпи към Грег и с бързината на пепелянка го сграбчи за шията. Няколко минути и всичко свършва. Грег се опитваше да се освободи, люшвайки стола назад. Без успех. Майлс го държеше в желязна хватка, гледаше го трескаво, а в дясното ъгълче на устните му бавно се оформяше усмивка. Грег усещаше как сърцето му бие до пръсване, вече нямаше въздух. Виждаше само големи черни петна, придобиващи размерите на безкрайна тъмнина. Последното, което се запечата в съзнанието му, бе прелитаща птица. Не можа да я познае. Секунда по-късно потъна в нищото.
Майлс приседна до него и захапа юмрука си от яд и мъка. Не видя душата. Проклетата душа! И този път не успя... Тънка струйка кръв се проточи по китката му. Беше раздрал кожата си от злоба. Стана, разсеяно се огледа и бързо се отдалечи. "И утре е ден, скъпи приятели!" - каза си той. Ритна вратата, водеща към стълбището и почти тичешком заслиза. Майлс беше бесен. Може би той някъде грешеше, може би подхода бе неправилен. "Майната ви!" - просъска през зъби на прииждащите мисли. - Това е моят начин да бъда щастлив. Защото на мен така ми харесва. А сега млъквайте!!!" Излезе от входа и се скри в една странична уличка. Никой не го видя.
Слънцето вече се бе скрило - огнени облаци го приютиха и покорно заотстъпваха пред мрака. Очите на Грег безжизнено се взираха в небосвода. Две солени сълзи засъхваха върху студеното му лице.
... to be continued...
"Хей, Грег - Айрис е! Предполагам, че си забравил за срещата ни, затова пак ти звъня! Разкарай тоя отвратителен секретар най-после! И си води записки, задник такъв! Чакаме те в клуба. Донеси пиячка, чу ли? Налага се да затварям, така че до по-късно!"
- Струва ми се, че ще пропуснеш купона, Грег - прошепна Майлс и гърлено изсумтя. - Но не се безпокой - двамата ще си спретнем голяма веселба.
Грег нямаше възражения. Беше здраво завързан за един стол - Майлс се бе погрижил да му запуши устата, понеже непрестанните молби положително го изнервяха. Седеше срещу Грег и разсеяно потропваше с пръсти по бузата си.
Чакаше залеза.
...
Айрис забързано вървеше по главната улица и почти крещеше по телефона:
- Не зная защо не дойде - вече за стотен път го казваше и имаше странното чувство, че говори на идиот. - Звънях му няколко пъти, но все ми се включваше секретара. Да, отивам да видя дали всичко е наред. По-късно ще ти се обадя. Да, добре! Ох, моля те! Познаваш Грег и си наясно, че ако имаше проблем, щеше да ни осведоми! Трябва да затварям вече! - тя ядосано затръшна телефона и го прибра в чантата си. Стоеше пред апартамен 3В и тъкмо понечи да звънне, когато видя, че вратата е открехната.
- Грег? - гласът и" заглъхна, когато видя безпорядъка. "Сигурно е обир" - помисли си тя. Но от Грег нямаше и следа. Часът бе 19:07ч.
Айрис дори и не предполагаше, че най-добрият и" приятел вече е мъртъв.
...
Майлс вече губеше търпение. Чакането му се струваше безкрайно мъчително. Без да обръща внимание на неразбираемите звуци, издавани от Грег, той го завлачи заедно със стола до покрива. "Предимството да живееш на последния етаж" - тази мисъл го разсмя и звукът от искрения му смях накара ужасения Грег почти да обезумее от страх.
- Не се страхувай, мой човек! Ще прекараш последните си мигове, съзерцавайки залеза в моята компания. - Майлс почти се задъхваше, изкачвайки последните стъпала. - Няма къде да избягаш, чуваш ли?! Днес аз ще бъда твоя Бог и знаеш ли, не ми дреме за молитвите ти! Днес аз ще се разпореждам с живота и душата ти! И, ако обичаш, млъкни поне за минута - разклащаш ми душевния мир!
Грег вече нямаше сили да се дърпа - просто стоеше и слушаше. Вече бяха на покрива - най-после заветната цел! Майлс се обърна към залеза, притвори очи, вдиша дълбоко въздух и усети така желаното спокойствие. Трябваше да се съсредоточи - работата му хич не беше лесна. Пристъпи към Грег и с бързината на пепелянка го сграбчи за шията. Няколко минути и всичко свършва. Грег се опитваше да се освободи, люшвайки стола назад. Без успех. Майлс го държеше в желязна хватка, гледаше го трескаво, а в дясното ъгълче на устните му бавно се оформяше усмивка. Грег усещаше как сърцето му бие до пръсване, вече нямаше въздух. Виждаше само големи черни петна, придобиващи размерите на безкрайна тъмнина. Последното, което се запечата в съзнанието му, бе прелитаща птица. Не можа да я познае. Секунда по-късно потъна в нищото.
Майлс приседна до него и захапа юмрука си от яд и мъка. Не видя душата. Проклетата душа! И този път не успя... Тънка струйка кръв се проточи по китката му. Беше раздрал кожата си от злоба. Стана, разсеяно се огледа и бързо се отдалечи. "И утре е ден, скъпи приятели!" - каза си той. Ритна вратата, водеща към стълбището и почти тичешком заслиза. Майлс беше бесен. Може би той някъде грешеше, може би подхода бе неправилен. "Майната ви!" - просъска през зъби на прииждащите мисли. - Това е моят начин да бъда щастлив. Защото на мен така ми харесва. А сега млъквайте!!!" Излезе от входа и се скри в една странична уличка. Никой не го видя.
Слънцето вече се бе скрило - огнени облаци го приютиха и покорно заотстъпваха пред мрака. Очите на Грег безжизнено се взираха в небосвода. Две солени сълзи засъхваха върху студеното му лице.
... to be continued...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
