Постинг
16.06.2009 19:18 -
За прегръдката.
Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А колко пъти сме се прегръщали истински? Така, че да се почувстваме живи? Не просто вял допир, а чистото човешко чувство за близост...
Май никога...
...
Прегръщаме, когато се срещаме с приятели. Когато търсим утеха. Когато танцуваме. Прегръщаме на раздяла. Когато изпитваме страх. Когато сме сами и ни се плаче. Прегръщаме, когато думите не стигат. Прегръщаме от щастие. От обич. Прегръщаме плюшени играчки, животни... Притискаме до сърцето си букетът цветя, старите пожълтели снимки, подаръците... спомените. Само и само, за да усетим топлината. Чувството, че в ръцете си държим най-милото си, придава смисъл и носи искрица надежда.
Колко малко, а всъщност колко много...
Забравили сме какво е... да бъдем човеци. Да обичаме безмълвно. Забравили сме дори топлината от прегръдката. Страх ни е да разтворим ръце, за да не ни наранят, било то и неволно. В сърцето. Скрити дълбоко в себе си се правим на недостъпни и безчувствени, а всъщност... се раздираме. И през сълзи безмълвно крещим. За мъничко топлина. И една човешка, истинска прегръдка.
...
И бързаме ли, бързаме... Към неизбежния край.
Закъснели сме. Дори прекалено.
Уморени.
Сами.
НЕми.
НЕщастни.
И...
НЕпрегърнати.
... Боже ...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А колко пъти сме се прегръщали истински? Така, че да се почувстваме живи? Не просто вял допир, а чистото човешко чувство за близост...
Май никога...
...
Прегръщаме, когато се срещаме с приятели. Когато търсим утеха. Когато танцуваме. Прегръщаме на раздяла. Когато изпитваме страх. Когато сме сами и ни се плаче. Прегръщаме, когато думите не стигат. Прегръщаме от щастие. От обич. Прегръщаме плюшени играчки, животни... Притискаме до сърцето си букетът цветя, старите пожълтели снимки, подаръците... спомените. Само и само, за да усетим топлината. Чувството, че в ръцете си държим най-милото си, придава смисъл и носи искрица надежда.
Колко малко, а всъщност колко много...
Забравили сме какво е... да бъдем човеци. Да обичаме безмълвно. Забравили сме дори топлината от прегръдката. Страх ни е да разтворим ръце, за да не ни наранят, било то и неволно. В сърцето. Скрити дълбоко в себе си се правим на недостъпни и безчувствени, а всъщност... се раздираме. И през сълзи безмълвно крещим. За мъничко топлина. И една човешка, истинска прегръдка.
...
И бързаме ли, бързаме... Към неизбежния край.
Закъснели сме. Дори прекалено.
Уморени.
Сами.
НЕми.
НЕщастни.
И...
НЕпрегърнати.
... Боже ...
Характеристика на самотата...
цитирайедна гореща прегръдка от мен! :)
цитирайinjir, по-скоро моята характеристика на самотата... Дали е правилно казана - не знам. Благодаря, че се отби! :)
drakulla, думите ти ме усмихнаха и... така ми се прииска да ти върна прегръдката... :) Но мога само да ти благодаря!
цитирайdrakulla, думите ти ме усмихнаха и... така ми се прииска да ти върна прегръдката... :) Но мога само да ти благодаря!
я върни, човек не трябва да се стиска, особено за прегръдките! :)
цитирайБоя се, че и да я върна, ще бъде 'прочетена' виртуално.. и до тук. ;) Или пък... :) Ааайде от мен да мине - прегръдки и за теб! :D :D
А и не съм от стиснатите - грешно си осведомен... :Р ;)
цитирайА и не съм от стиснатите - грешно си осведомен... :Р ;)
беше за провокация... :)А за прегръдката, желанието е важно! :)
цитирайИ все пак с провокация постигна своето.. ;)
А и без желание нищо не се получава... :)
...
Приятна вечер! :)
цитирайА и без желание нищо не се получава... :)
...
Приятна вечер! :)
и на теб! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.