В съня си рисувах.
Цветя. От сълзи.
Не идвай в нощта ми!
Не са за продан...
Не ги докосвай!

Цветя красиви. И така далечни.
Стъклени.
(Пак бодът в душата ми.)
Цветя от болка сътворени.
Крехки. Нежни. И студени.

Сама съм. В съня си. И наяве.
Не плача!
(Излъгах...)
Изплаках те.
(Още преди векове.)

Тази нощ ангел видях. В мечтите.
Каза, че ми носи светлина. 
Подари ми цветя от Рая.
Мраморни.

Усмихнах се.
И... тишина.