Goran Bregovic - Babylon
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танца започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето и" и се отразяваха в абаносовите и" ириси. Усещаше как вятъра си играе с косите и". Черни и разпилени по раменете и". Бе облечена с бяла риза. Босонога. Като самодива. Време беше. Чуваше само пукота на огъня и далечните звуци на музиката. Завъртя се изящно и пристъпи няколко крачки. С ръцете си направи движение, което наподобяваше хвърляне на цветя, но всъщност това бе само на пръв поглед. Бавно обиколи около огромния огън. Изглеждаше, че го прави с някакво надмощие или презрение. Всъщност тя скрито му се любуваше. Плъзгаше ръцете си по пламъците. Усещаше горещите им целувки. Следеше с поглед как се стопяват в нищото и пееше тихо. Музиката вече бе започнала да заглушава всичко. Дори и собствените и" мисли. Сега бе момента да извърши ритуала. Цветето в косите и" нежно потрепваше с листенца при всяко нейно движение. Тя ту се покланяше, ту се извърташе с лице към жаравата и проследяваше с погледа си пламъците до небето. Правеше движения, с които като че ли улавяше непокорните искрици в шепи и след това докосваше устните си. Сякаш краката и" не стъпваха по горещия пясък. Носеше се като привидение около огъня. Лицето и" изразяваше такова спокойствие и душевен мир, пред които просто тихо благоговееш. Очарование. Устните шепнеха молитва. Движеше се в транс и нищо, освен музиката и огъня в краката и", не можеше да я накара да се почувства по-жива от всякога...
Накрая не издържа и падна на колене. Зарови пръсти в пясъка и изкрещя. Като наранено животно. И пак, и отново. Музиката я пречистваше. Жива съм...!
...

Не помнеше колко време е останала така. Долавяше смътно болка в ръцете. Нa душата и" бе леко. Надигна се и си пое дълбоко въздух. В главата и" нямаше мисли. Само свобода. Почувства живот във вените си. 
Прераждане... На разсъмване.
Време бе и тя да се прибира. Дори не се обърна на тръгване - искаше да остави злото в миналото... Шумоленето от стъпките и" тихо заглъхваше...
...

Първите лъчи погалиха въглените и топлата жарава.   
Морето просто мълчеше. Все още си личаха стъпките в пясъка. Нека стоят. Докато завали пороен дъжд. Докато ангели заплачат. Занемели от вярата на това момиче в доброто. От силата на прераждането. От огъня. Как пречиства и възражда...
...

Огън при огън отива.

Отънят изпепели душата ми
остана само пепел
Вълните отнесоха пепелта

Душата ми лети след птицата
Във някой друг живот
ще те чакам на прага

Това, което си написал е много хубаво! Поздрави. :)