Ако беше загрижен за него, щеше да му помогнеш да се отърве, вместо да му даваш пари. Никой нищо не прави. Това тук не променя ситуацията. Не помага на хората. Само те прави писател.
ДОри не променя хората.

Изчетох те до тук. Поздрави за откровенията, чудесно пишеш, чувствителен човек си.
Разбира се , че си постъпила добронамерено и угризенията, от това, което си разбрала по очите на този младеж са за притеснение. Но мисля, че не бива да се укоряваш за това. Най - голяма вина има обществото ни.
Познавах един човек, който с много усилие се бореше против младите наркомани, създаваше и много работа, по - късно доста родители му бяха благодарни, той се терзаеше, за тези, които не можеше да спаси, за които всичко вече беше късно,
отиде си преди тях.
Всеки в този живот сам си прави избора.
Трудно и почти невъзможно е да хванеш някой за яката и да го разтресеш, помощта трябва да бъде цялостна, а в случая не винаги е успешна...
Желая ти спокойно слънце в душата ти!
Поздрави!

glarus, благодаря ти за отделеното време и за хубавите думи.. усмихна ме широко :) То всичко идва от порива да помогнеш, но дали си успял вече не се знае. Поздрави и за теб. :))))

viki11, ако той самия не осъзнае, че има проблем аз не виждам как бих могла да му помогна. Дадох му пари, защото исках и имах. Както и да е-това, което съм искала, съм го казала. Не се имам за писател.. Няма значение. И още нещо-'загриженА' ;) Лек и хубав ден :)

Знаеш ли, изправена пред такава дилема, винаги давам някакви пари. Просто заради нищожната възможност,
че с тях човекът би могъл да си купи и хляб този път. С какво да му помогна иначе? Не знам как се помага на такива хора. Може би частица добро отношение все пак ще го стопли, макар и за миг.

е най-добре коментар да не се пише - стана ми тъжно.
Но ти благодаря за изказа на очите ти.