.. историята на един живот, разказана в 325 секунди..

10 секунди.. Отваряш очи плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди.. Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева.. Хващаш пеперуди в шепите си и се смееш. Топлина и закрила те обгръщат. Щастлив си. И това е най-важното.
20 секунди.. Мама чете приказки за далечни царства и те завива грижовно. Прегръдка за лека нощ. "Мамо, обичам те!"..
25 секунди.. Гордостта на семейството-вече си ученик, изпълнен с нетърпение да се научи да чете. Да пише. Да пее. Да се сприятелява.
30 секунди.. Първите трепети. Изпитваш любов. Най-чистата. Най-красивата. Няма разочарования. Света е хубав, отразен в кафявите ти очи.
35 секунди.. Вече ходиш по купони. Стоиш до късно и не мислиш за притеснението на мама. Нищо, тя знае че я обичаш. Сега му е времето за живот..
40 секунди.. Колко бързо порастна. А като че ли беше вчера целия в рани и окалян до уши. А сега вече си голям. Завърши детството. Запази го в душата си. В пламъчето в очите. В усмивката си. Да му мисли Големия Живот ..
45 секунди.. Студентски живот. Малко прилича на тийнейджърския. Купони, момичета. От време на време изпити. Пътуваш си рядко вкъщи. Мама все така те очаква с насълзени очи на прага. Важното е да си щастлив.
50 секунди.. Вече си на работа. Имаш дом, жена, деца. Явно живота не е толкова лесен, както в приказките за лека нощ. Сега мама я няма да те завие.. Понякога пиеш. От мъка. Важното е че живееш. Че има за кого.
55 секунди.. Боже! Колко си остарял. Косата те издава. И бръчиците около щастливите ти някога очи. Седиш на верандата и прелистваш стари албуми, по-самотен от всякога. Живота ти премина като миг. А дали го усети? Оцени ли го? По-добре късно, отколкото никога, нали?

Докато се усетиш и вече живота ти е преминал тихо покрай теб. Оценявай всеки миг.. Всяка усмивка и всеки слънчев ден. Защото времето не чака.. Секундите няма да се върнат. Никога.

325 секунди=5мин 39сек

... Една песен ...

измерен в секунди животът тече бързо,но измерен в хубави моменти и наслади часовникът забавя срелките!:)

Страшно бързо преминава животът. Фучи като пясъчна буря. Непрогледно. А като утихне бурята - миражи. Ала сториш ли истинско добро, попадаш в оазис. А там времето спира. Но ние пак тръгваме с камилата си към леленият ни в нас нов мираж...