Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 382028
Постинги: 144
Коментари: 261
Гласове: 1405
Постинг
31.07.2014 21:09 - Лятна буря
Автор: damned Категория: Други   
Прочетен: 3086 Коментари: 2 Гласове:
2



Лятна буря. Поредната за тази седмица. Здравей! Надявам се, че все още ме помниш, защото аз нищо не забравям... нищо, свързано с теб. Изляха се всички небесни водопади, гърми и вали, вали и гърми. Липсваш. В тези дни винаги е така. Поредният сезон без теб. Надвишаваме болезнено годината на твоето нямане. Все още вали... усещаш ли? Рязката смяна на температурата кара кожата да настръхва и човешкото същество вдишва дълбоко. Несъзнателно пречистване заедно с природата. Гърми. Силно гърми. Алармено и превиващо дървета гърмежно лято. Нарочно си приказвам ей така... Осени ме страхотна мисъл. Искам стаята ми да има стъклен таван. Искам да виждам небето и облаците. Стичащите се капки дъжд, снежинките, листата, птиците. Не е грешка - всички те се стичат... в очите ми. Като Ноев ковчег. Утаяват се в сърцето ми. Понякога то се затлачва от боклуци и баластра, от важни някога неща и съвременни тревоги. От технологии, простотия, обиди... и липса на дъжд. Днешната буря изпотроши клоните по дърветата, а мен това изобщо не ме интересува. Разбираш ли? Искам да кажа, че само липсата е важна. И силата на бурята. Дотолкова, че да не помете всичко пред себе си. Познавам такива хора - буреносни. От тях можеш да научиш много, наистина. Помагат ти да разбереш как да издържиш на сблъсъка между няколко купестодъждовни чувства, как да успокоиш вятъра на яростта и, разбира се, пороя от очите. Знаеш ли, натъжавам се при вида на мокри щъркели. Може би и те се натъжават, когато погледнат надолу към нас. Малко неща се промениха, липсващ човеко. Малко, но качествено. Кучето ми винаги го е било страх от гръмотевици... смешно, нали? Не, разбира се. Може би, защото слуха им е по-развит или просто усещат напрежението във въздуха. Майка се страхува от същото нещо, което пък не значи, че има кучешки слух. Ей това вече е майтап, достоен за широкия екран. Остана само ръменето и далечните гърмежи. Моят близнак по душа ще дойде след малко. Имаме пуканки, сериал и... по малко емоции за всеки след бурята. И след прочетените книги. Завръщане в реалността за малко. Точно тогава се сещам, че те няма. Иначе изобщо не ме интересува. Нищо не ме интересува, освен това, че тук не ми харесва. Бурята си отиде и след себе си влачи още по-черна реалност. Ще продължавам да се взирам в тавана, представяйки си стъкло. Облаци с различни форми. Мокър захарен памук. Изчезвам, липсващ човеко... до следващият път. 


Тагове:   Storm,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roden - Като че ли
22.11.2016 23:07
четях себе си...
Малко изчетох от Вас, но ме трогна, замисли. Утре, ако имам обхват, ще изчета още.
Хубава душа сте :)
цитирай
2. damned - четях себе си. . . Малко изчетох от ...
22.11.2016 23:26
roden написа:
четях себе си...
Малко изчетох от Вас, но ме трогна, замисли. Утре, ако имам обхват, ще изчета още.
Хубава душа сте :)


Винаги сте добре дошъл и се радвам, че Ви е приятно! Хубава вечер! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене