Върни се, damned!
"Знай, че тук, у дома, са твойте мечти!"
http://www.youtube.com/watch?v=fqovTVuU4kE

Нищо не е по-хубаво от семейството!

Времето ще покаже кога точно трябва да стане завръщането... Благодаря за хубавите думи! :)

Бог винаги го има, ала понякога нас ни няма. Тръгваме подир богове-миражи и омаени от красоти и обещания, не забелязваме, че вървим из пясъци, а не по твърд. И ето че идва ден, когато миражите се разтварят във въздуха, и с ужас виждаме, че сме сред пустиня без край. Сами. Без вяра, без надежда, без любов - най-жестоката самота. Бродим из пустинята умиращи от жажда, отчаяни и с пронизителното усещане за гавра - "Измамен съм, предаден съм!" След дълго скитане из пустинята на болката, ето че идва ден, в който невидима десница ни извежда от нея. Та всъщност кой кого предаде? Или се самопредаде? Не Бог, а нас ни няма.
:)