Постинг
31.12.2012 15:12 -
Vox, vox et praeterea nihil
Днес няма равносметки. Не тегля чертата, не затварям очи, не притихвам. Не оставам нещата просто да се случат, нито мисля по различен начин.
Брътвежи.
Всяка една година ми се струва като предишната, особено когато настъпи последният ден от месец Декември.
В края на тази година, обаче, е слънчево, приятно и тихо.
Честит несъстоял се Апокалипсис. Ха!
Това е един от онези дни, в които си мисля - да почва, че да се свършва.
Всичко, което се случи, е следствие. От моите действия, респ. бездействия.
Приемам го със смесени чувства. Ха-ха-ха!
Полезно е да се мисли, че най-доброто предстои.
И май се уморих да ми повтарят - вярвай в себе си.
Който трябва, вярва в мен. Моята вяра е на друго място. Там, където е нужна.
Та, в крайна сметка, какво остана? Познатите пожелания; едни и същи ритуали, повтаряни всеки път; питката; елхата; шампанското; отброяването; зарята; хорото...
Косата на мама е по-бяла и бръчките по челото на татко са повече.
В това също има чар. Наистина има!
Котката, между нас казано, е винаги същата - в природата й е да мърка. И тя го прави.
Все още обичам това, което правя.
Научих се да свиря "Fur Elise" на Бетовен. Пристрастена съм към пианото.
Всяко нещо дойде с времето си. И беше точно толкова, че да го понеса и да се поуча от него.
Имах късмет.
Имам нагласата си - за светлината, цветята, розите и всичко останало.
Надявам се с времето да овладея себе си. Само и единствено тогава ще мога да се нарека "господар на себе си".
Тогава ще бъда с една крачка по-близо до... теб.
Miss ko na siya, Asia! :)
. . .
На всички, които за поредна година бяха "до мен" в блога ми, пожелавам здраве! Бъдете усмихнати, положително настроени и дишайте дълбоко, когато ви ядосват! :)
Сега и завинаги - Бог с нас!
Брътвежи.
Всяка една година ми се струва като предишната, особено когато настъпи последният ден от месец Декември.
В края на тази година, обаче, е слънчево, приятно и тихо.
Честит несъстоял се Апокалипсис. Ха!
Това е един от онези дни, в които си мисля - да почва, че да се свършва.
Всичко, което се случи, е следствие. От моите действия, респ. бездействия.
Приемам го със смесени чувства. Ха-ха-ха!
Полезно е да се мисли, че най-доброто предстои.
И май се уморих да ми повтарят - вярвай в себе си.
Който трябва, вярва в мен. Моята вяра е на друго място. Там, където е нужна.
Та, в крайна сметка, какво остана? Познатите пожелания; едни и същи ритуали, повтаряни всеки път; питката; елхата; шампанското; отброяването; зарята; хорото...
Косата на мама е по-бяла и бръчките по челото на татко са повече.
В това също има чар. Наистина има!
Котката, между нас казано, е винаги същата - в природата й е да мърка. И тя го прави.
Все още обичам това, което правя.
Научих се да свиря "Fur Elise" на Бетовен. Пристрастена съм към пианото.
Всяко нещо дойде с времето си. И беше точно толкова, че да го понеса и да се поуча от него.
Имах късмет.
Имам нагласата си - за светлината, цветята, розите и всичко останало.
Надявам се с времето да овладея себе си. Само и единствено тогава ще мога да се нарека "господар на себе си".
Тогава ще бъда с една крачка по-близо до... теб.
Miss ko na siya, Asia! :)
. . .
На всички, които за поредна година бяха "до мен" в блога ми, пожелавам здраве! Бъдете усмихнати, положително настроени и дишайте дълбоко, когато ви ядосват! :)
Сега и завинаги - Бог с нас!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
