Постинг
26.12.2012 14:52 -
"Като в сън непробуден..."***
"С чий очи сънувам, чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено грях в надежда да превърна?"
Като в сън непробуден…
се лутам из снежни полета
търся следите твои,
но съм сляпа и безнадеждна.
Заравям пръсти в земята.
Думите отлитат като гарвани черни
още неизречени, лъжовни;
мислите за теб създават хаос
и нямам сълзи вече.
Насред полета снежни
може би сънувам в сън непробуден,
как с косите си самодивски
сърцето ти нежно убивам.
И се смея ехидно,
и плача безгласно, защото
в сън неопробуден усещам...
че си далечен за мен така,
както за дървото с корен
е далечно небето.
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено грях в надежда да превърна?"
Като в сън непробуден…
се лутам из снежни полета
търся следите твои,
но съм сляпа и безнадеждна.
Заравям пръсти в земята.
Думите отлитат като гарвани черни
още неизречени, лъжовни;
мислите за теб създават хаос
и нямам сълзи вече.
Насред полета снежни
може би сънувам в сън непробуден,
как с косите си самодивски
сърцето ти нежно убивам.
И се смея ехидно,
и плача безгласно, защото
в сън неопробуден усещам...
че си далечен за мен така,
както за дървото с корен
е далечно небето.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.