Постинг
08.12.2012 01:08 -
Мимолетно облекчение сред океан от мълчание*
"Усещането за близост.
- Какво?
- Когато вървиш из някой голям град... разминаваш се с хора, случайно се сблъскваш с някой... Тук никой не те докосва. Винаги скрити зад метал и стъкло. Толкова много ни липсва близост, че се сблъскваме помежду си, само и само, за да почувстваме нещо. Не ми ли вярваш?
- Мисля, че някъде там един от нас си е загубил здравия разум. Отивам да го потърся."
~ ~ ~
Мълчание. Извън него се дочуват стъпки от хиляди хора, устремени по своя път в дъждовния ден. Почти не помня кога започна да вали...
Здравей! Аз съм.
(Аз ли съм?)
Обаждам ти се от уличен телефон. Изгубих своя.
(Изгубих себе си, като че ли.)
Знам, беше подарък от теб, а аз съм толкова непохватна понякога...
Питаш ме как съм?
Добре, благодаря. Справям се.
(Понякога ми е трудно да живея с болката.)
Искаше ми се да си тук.
(Всъщност се радвам, че не можеш да ме видиш сега... )
Всичко е наред, наистина!
(Притискам слушалката плътно, сякаш така ще успея поне за миг да те усетя до себе си. Кокалчетата на ръката ми побеляват от напрежение и с последни сили прехапвам устни, за да не се разплача.)
Какво ми има? Нищо, просто връзката е лоша. Да, като че ли се разпада.
(Пропада с бясна скорост натам, където отдавна лежи моят свят. В руини.)
Понякога кашлям, знаеш...
(Задушавам се от самота.)
Ами, това е. Време е да затварям.
(Тръгвам да намеря цел и светлина.)
Там ли си все още? Или не?
(Търсиш ли ме? Чакаш ли ме?)
Моля те, не оставяй неизречения отговор да отеква в тишината.
Мълчание.
Там си, чувствам го.
Обичам те! До скоро!
. . .
Слушалката виси на кабела си и леко се полюшва.
Роботизиран глас изрежда думи - свързани в изречение, те убиват.
*Избраният номер е невалиден.
*Избраният номер е невалиден.
Избраният
(ш-ш-ш-ш, продължава да вали и тихо, мила моя! дъждовните капки приспиват света)
номер
(приближаващи стъпки заглъхват след миг)
е невалиден
(светофарът на кръстовището примигва в болнаво жълто).
Може би и аз не съм реална.
Блъскам се в непознатите хора от безличния град, в който вали от Сътворението насам.
Не се извинявам. Просто продължавам. Чувството на близост не се нуждае от извинения.
Мимолетно облекчение сред океан от мълчание.
Error. Error. Error. End. End. End.
- Какво?
- Когато вървиш из някой голям град... разминаваш се с хора, случайно се сблъскваш с някой... Тук никой не те докосва. Винаги скрити зад метал и стъкло. Толкова много ни липсва близост, че се сблъскваме помежду си, само и само, за да почувстваме нещо. Не ми ли вярваш?
- Мисля, че някъде там един от нас си е загубил здравия разум. Отивам да го потърся."
~ ~ ~
Мълчание. Извън него се дочуват стъпки от хиляди хора, устремени по своя път в дъждовния ден. Почти не помня кога започна да вали...
Здравей! Аз съм.
(Аз ли съм?)
Обаждам ти се от уличен телефон. Изгубих своя.
(Изгубих себе си, като че ли.)
Знам, беше подарък от теб, а аз съм толкова непохватна понякога...
Питаш ме как съм?
Добре, благодаря. Справям се.
(Понякога ми е трудно да живея с болката.)
Искаше ми се да си тук.
(Всъщност се радвам, че не можеш да ме видиш сега... )
Всичко е наред, наистина!
(Притискам слушалката плътно, сякаш така ще успея поне за миг да те усетя до себе си. Кокалчетата на ръката ми побеляват от напрежение и с последни сили прехапвам устни, за да не се разплача.)
Какво ми има? Нищо, просто връзката е лоша. Да, като че ли се разпада.
(Пропада с бясна скорост натам, където отдавна лежи моят свят. В руини.)
Понякога кашлям, знаеш...
(Задушавам се от самота.)
Ами, това е. Време е да затварям.
(Тръгвам да намеря цел и светлина.)
Там ли си все още? Или не?
(Търсиш ли ме? Чакаш ли ме?)
Моля те, не оставяй неизречения отговор да отеква в тишината.
Мълчание.
Там си, чувствам го.
Обичам те! До скоро!
. . .
Слушалката виси на кабела си и леко се полюшва.
Роботизиран глас изрежда думи - свързани в изречение, те убиват.
*Избраният номер е невалиден.
*Избраният номер е невалиден.
Избраният
(ш-ш-ш-ш, продължава да вали и тихо, мила моя! дъждовните капки приспиват света)
номер
(приближаващи стъпки заглъхват след миг)
е невалиден
(светофарът на кръстовището примигва в болнаво жълто).
Може би и аз не съм реална.
Блъскам се в непознатите хора от безличния град, в който вали от Сътворението насам.
Не се извинявам. Просто продължавам. Чувството на близост не се нуждае от извинения.
Мимолетно облекчение сред океан от мълчание.
Error. Error. Error. End. End. End.
В дъждовната съботна вечер и Бийтълс са ...
ПОЛИВНИ ПОМПИ ЗА ПОЛИВНИ СИСТЕМИ
*Чакай дъжда, докато Слънцето умира...*
ПОЛИВНИ ПОМПИ ЗА ПОЛИВНИ СИСТЕМИ
*Чакай дъжда, докато Слънцето умира...*
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
Брюксел посегна на чушките и боба ни Авт...
дънов потвърждава съвета на андромеда= и...
Брюксел посегна на чушките и боба ни Авт...
дънов потвърждава съвета на андромеда= и...
Там ли си?...
цитирайmt46 написа:
Там ли си?...
Винаги съм тук... не винаги го показвам. Поздрави!
"сред океан от мълчание"!...
Лек ден в безличния град!...
цитирайЛек ден в безличния град!...
mt46 написа:
"сред океан от мълчание"!...
Лек ден в безличния град!...
Лек ден в безличния град!...
Приятен да бъде и твоят ден! Най-доброто предстои... :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.