Постинг
24.11.2012 19:17 -
Някога през Декември
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 3469 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2012 23:42
Прочетен: 3469 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 24.11.2012 23:42
Някога през Декември
заспах и ми се присъни
ти. Как ме чакаш
под онази улична лампа,
на ъгъла,
където се пресичат Вечност
и Обич. Звездопад от мечти.
Сънувам те. Клепките
леко потрепват.
Присъни ми се
желание да те прегърна.
И то ще остане наяве,
обещавам ти. Потриваш ръце
и когато издишваш, раздаваш Живот.
Някога през Декември
заспах и ми се присъни.
Как, може би, мога
да те обичам.
Дори и след като новият сняг
покрие калните стъпки
в нощта. Лек за старите рани.
И магия. Сподавен шепот.
Сънувам. Обръщам се
и присвивам длани
под завивката. Въздъхвам.
Отвъд си. С теб съм във съня.
Извън въображението,
дадено ми от Бог.
Мога само да те сънувам.
Засега.
Особено през Декември.
Тогава нощите преди зазоряване
са по-различни. Някак нежни.
Без самота...
Съществуваш Отвъд.
В огледален свят.
Трудно ми е да повярвам,
че те има.
Чувството е хубаво.
Иска ми се и ти да ме сънуваш.
И да знаеш, че те чакам...
Чакам те.
Теб, да.
Под уличната лампа.
Сезонът е зима.
Декември е наш.
Завинаги.
Това е всичко.
А ти си "това".
През дългите нощи,
когато заради теб
се превръщам...
в звезда.
заспах и ми се присъни
ти. Как ме чакаш
под онази улична лампа,
на ъгъла,
където се пресичат Вечност
и Обич. Звездопад от мечти.
Сънувам те. Клепките
леко потрепват.
Присъни ми се
желание да те прегърна.
И то ще остане наяве,
обещавам ти. Потриваш ръце
и когато издишваш, раздаваш Живот.
Някога през Декември
заспах и ми се присъни.
Как, може би, мога
да те обичам.
Дори и след като новият сняг
покрие калните стъпки
в нощта. Лек за старите рани.
И магия. Сподавен шепот.
Сънувам. Обръщам се
и присвивам длани
под завивката. Въздъхвам.
Отвъд си. С теб съм във съня.
Извън въображението,
дадено ми от Бог.
Мога само да те сънувам.
Засега.
Особено през Декември.
Тогава нощите преди зазоряване
са по-различни. Някак нежни.
Без самота...
Съществуваш Отвъд.
В огледален свят.
Трудно ми е да повярвам,
че те има.
Чувството е хубаво.
Иска ми се и ти да ме сънуваш.
И да знаеш, че те чакам...
Чакам те.
Теб, да.
Под уличната лампа.
Сезонът е зима.
Декември е наш.
Завинаги.
Това е всичко.
А ти си "това".
През дългите нощи,
когато заради теб
се превръщам...
в звезда.
Поздрав!
цитирайanibel написа:
Поздрав!
Много ти благодаря! :)
Много е приятно да се чете това стихотворение в навечерието на зимата. Стоплящо и красиво е! Поздрави!
цитирайjivi93 написа:
Много е приятно да се чете това стихотворение в навечерието на зимата. Стоплящо и красиво е! Поздрави!
Думите ти ме усмихнаха! Благодаря и аз за отделеното време! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.