Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 440773
Постинги: 145
Коментари: 261
Гласове: 1479
Постинг
08.10.2012 21:13 - Спутник, моя любов***
Автор: damned Категория: Други   
Прочетен: 2890 Коментари: 0 Гласове:
4



image

"Спутник, моя любов". Ах, Мураками, какво направи този път? Не знаеш, нали? И аз не знам какво се случва... Наистина ми е объркано. Всичко си живее според своя собствен замисъл, а аз се променям. Да, променям се. След първата година на новото ми десетилетие направо не съм на себе си. След "Спутник, моя любов" вече тотално ми прещрака. Нали знаеш, както на "лудите" им прещраква нещо в мозъка и започват да се държат като "не на себе си". Лаконично се изразявам, знам. Май и аз съм хванала експреса за лудницата. Пак се сетих нещо, нямащо нищо общо с темата... А именно мисълта, че "в света на слепите едноокият е цар". Звучи ми някак на място. Вписва се в целия този хаос, обвиващ ме в плътен пашкул.
Спутник, моя любов.
Моя любов.
Любов.

Чудя се дали в друго време и пространство всички герои от книгите не са всъщност реални... И дали това, което четем, не са техните сънища... в които те срещат своите автори и не им говорят... Кой може да каже кое е реално? Кой може да види хоризонта като нещо повече от черта, разделяща небето и земята? Граница, разделяща видимото от невидимото? Така го казва моят крал и аз му вярвам. Вярвам до глупава наивност на всичко. И понякога съм болезнено цинична. Напоследък все по-често.
Спутник, моя любов. Колко красива фраза! Спутник, обикалящ земното кълбо, привличан към него единствено от гравитацията. Спътник, като човек, придружаващ те по време на пътуване. Спутник, моя любов. Ако знаеш само колко ми липсваш. Както на учителя липсва Сумире. Както на Сумире й липсва Миу. Както на Миу й липсва изчезналото й "Аз". По-доброто "Аз". Любовни триъгълници навсякъде. Математика дори в чувствата човешки. В тези на измислените хора, събрали в себе си това, което съм аз. Нямам си спутник. Няма я моята Сумире. Онова нещо, което да носи спокойствие с цялото си същество, когато не говори. Нямам си спътник. Няма я моята Миу. Онази двойнственост, присъща на самодивите по време на здрачаване. Имам си времето, себе си и ... "моя любов". Началото на красивата ми фраза липсва. На красивата "ми" фраза липсва. На "мен" ми липсва. Взех да се повтарям, нали така? А това е признак за т. нар. старческо оглупяване. Отплеснах се, извинявай. Прещраква ми. Механизмите се наместват. Както котката си намира местенцето върху неоправените завивки, така и това чувство в мен си намери мястото. Гравитацията ми е толкова силна, че понякога привлича други планети. Стократно по-големи на размери, с извратена гравитация, пълни с пустинни и безводни места, с прелитащи астероиди и Бог знае още какво. Объркват ме. Нямам нужда от чудовищни планети
(спътници)
отнемащи ми слънчевата светлина.
Иска ми се да си привлека чрез гравитацията си онова чувство, което носи
(спутника)
и спокойствието, което се ражда между нас.
Сблъсъците са нещо хубаво. Чрез тях се ражда красивото. А то е началото на вечното.
Спутник, моя любов! Чувствам се като обсебена - повтарям си го като мантра. По всяко време, където и да съм, дори сутрин - след като се събудя - си прошепвам "Спутник, моя любов". Оставя ми приятен вкус върху устните...
Омръзна ли ти да ме слушаш как говоря за измислици? В такъв случай затвори вратата от външната страна.
Учителю, и на мен ми липсва Сумире.
А косата на Миу е бяла... бяла, като цвета на човешки кости.
Една невъзможна любов винаги намира сили да се случи.
И има навика да оставя след себе си руини... като тези на Акропола в Атина.


Знаеш ли, учителю? Според мен Земята е щастлива. Толкова много спутници кръжат около нея... А ние с теб, самотнико, се будим винаги в 3ч през нощта с поглед, устремен към мълчаливия телефон. Ти очакваш твоята Сумире да ти се обади, просто за да те попита: "Каква е разликата между знак и символ?"...
А аз си мисля какво щеше да е, ако телефона ми звъннеше и нечий глас неуверено прошепнеше: "Мисля, че е грешка, но така ми се иска да бъда твоя спутник"...

"Обадих се просто, за да чуя гласа ти".

Ах, спутник, моя любов! Какво направи с мен...
Какво допуснах да направиш с мен...

..., моя любов.


Тагове:   мураками,   любов,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене