Постинг
11.03.2012 23:16 -
Слабият пол
Боже мой, колко сте слаби! Колко уязвими и раними! Защо не можете да отговорите в действителност на представата за Мъж? Докога ще ви личи страхът? Ще спрете ли най-после да биете барабана, така че и глухия цар да ви чуе, че сте велики, силни и независими? Лъжете само и единствено себе си! Прозрачни сте и това, което чувствам, когато надникна отвъд защитната ви стена, граничи с жал.
Всички до един сте еднакви. Знам вече наизуст какво ще ми кажете, как ще го кажете; познавам погледа и движенията ви. Наричате го женска интуиция. А вие сте балами. Сменете репертоара...
Изпитвам нещо подобно на отвращение в мига, в който проявите слабост, започнете да се лигавите и употребявате всякакви умалителни животински нарицателни като обръщение.
Знам целта ви, знам какво искате. Знам, че когато ви се подхвърли кокал, го захапвате целия и си мислите, че сте хванали Бога за рога. Когато не получите това, което смятате, че ви принадлежи, има два варианта: или нападате и обиждате, или се превръщате в меки Марии и започвате да молите. Страхувате се да наричате нещата с истинските им имена, увъртате, намеквате и после се дразните, че сте останали неразбрани. Съгласявате се на всичко, без да спорите... дори и с цената на унижение. Имате нужда да се грижат за вас, да ви казват какво да правите, защото така или иначе каквото и да направите, все ще е грешно. Искате да ви вдъхват увереност, че умеете това или другото, че сте пълноценни, единствени и неповторими. О-о-о, да - богове сте в сценките на ревност и дори можете да получите най-високо отличие в изиграването на постановката "Не ти ли липсвам вече, обичаш ли ме?". Уж сте компетентни по всички въпроси, но когато разговорът вземе че стане много сериозен, не можете да вържете едно изречение. Не разбирате сарказма в думите ми и приемате нещата едностранно. Когато ви се каже "Не!", продължавате глупаво да настоявате, в очакване на чудо. Обръщате всичко в търговия, като си мислите, че като имате пари, ще имате всичко. Огромна грешка! Това показва колко комплекси избивате... за съжаление, на неправилното място.
Изпитвате нужда да задоволите само и единствено нагона си, по възможност сега, на момента. Когато ви се прошепне това, което искате да чуете, се побърквате от удоволствие. Започва да ви тресе голямата любов и манията за притежание ви обсебва. Кроите планове за някакво неясно общо бъдеще и ми споделяте някакви романтични глупости, от които ми се повдига. Отхвърлянето и несъгласието с гледната ви точка ви превръща в озлобени нещастници. Използвате вулгарни и цинични изрази, като си мислите, че това ви прави мъже. Виждам ви как се перчите, а всъщност сте мухльовци от класа.
Ако не беше тъжно, щеше да е адски забавно.
Натурална сатира.
```
"- Нужно ли е да си толкова груба?
- Всъщност това съм аз, когато съм мила..."
Всички до един сте еднакви. Знам вече наизуст какво ще ми кажете, как ще го кажете; познавам погледа и движенията ви. Наричате го женска интуиция. А вие сте балами. Сменете репертоара...
Изпитвам нещо подобно на отвращение в мига, в който проявите слабост, започнете да се лигавите и употребявате всякакви умалителни животински нарицателни като обръщение.
Знам целта ви, знам какво искате. Знам, че когато ви се подхвърли кокал, го захапвате целия и си мислите, че сте хванали Бога за рога. Когато не получите това, което смятате, че ви принадлежи, има два варианта: или нападате и обиждате, или се превръщате в меки Марии и започвате да молите. Страхувате се да наричате нещата с истинските им имена, увъртате, намеквате и после се дразните, че сте останали неразбрани. Съгласявате се на всичко, без да спорите... дори и с цената на унижение. Имате нужда да се грижат за вас, да ви казват какво да правите, защото така или иначе каквото и да направите, все ще е грешно. Искате да ви вдъхват увереност, че умеете това или другото, че сте пълноценни, единствени и неповторими. О-о-о, да - богове сте в сценките на ревност и дори можете да получите най-високо отличие в изиграването на постановката "Не ти ли липсвам вече, обичаш ли ме?". Уж сте компетентни по всички въпроси, но когато разговорът вземе че стане много сериозен, не можете да вържете едно изречение. Не разбирате сарказма в думите ми и приемате нещата едностранно. Когато ви се каже "Не!", продължавате глупаво да настоявате, в очакване на чудо. Обръщате всичко в търговия, като си мислите, че като имате пари, ще имате всичко. Огромна грешка! Това показва колко комплекси избивате... за съжаление, на неправилното място.
Изпитвате нужда да задоволите само и единствено нагона си, по възможност сега, на момента. Когато ви се прошепне това, което искате да чуете, се побърквате от удоволствие. Започва да ви тресе голямата любов и манията за притежание ви обсебва. Кроите планове за някакво неясно общо бъдеще и ми споделяте някакви романтични глупости, от които ми се повдига. Отхвърлянето и несъгласието с гледната ви точка ви превръща в озлобени нещастници. Използвате вулгарни и цинични изрази, като си мислите, че това ви прави мъже. Виждам ви как се перчите, а всъщност сте мухльовци от класа.
Ако не беше тъжно, щеше да е адски забавно.
Натурална сатира.
```
"- Нужно ли е да си толкова груба?
- Всъщност това съм аз, когато съм мила..."
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
