[On my own] :: Sayonara*

За този блог

Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 441066
Постинги: 145
Коментари: 261

Гласове: 1479

Блог вълни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2011 14:55 - Sayonara*

Автор: damned Категория: Други

Прочетен: 2946 Коментари: 4 Гласове:

Кансай сан,

И ето вече колко дни,
за мен столетия изглеждат,
неуморно чаках те,
но ми прости...
Сърцето ми не чувства вече.

Запазила съм всичко твое,
което някога ми подари.
Накитите, гребена и свитъците,
а в очите си - безброй сълзи...

И кимоното, знаеш, с водопада,
на фона на изгряваща луна,
оставям го в кутията, до прага,
ако някога се върнеш у дома.

Защото мъката тежи ми
и ме тегли все надолу, като в гроб.
При мисълта, че няма да сме двама,
не намирам място в този свят жесток...

Отивам си. Дори не знам къде.
Далеч от всичко и от теб.
Откъснах си само
от дървото в двора
вишнево цветче.
За да не забравя никога
за мимолетността
на чувствата.
Обич на дете...

~~~

Навия сан,

Като че ли бяха други времена,
и слънцето по-ярко бе.
Казаха, че този път
войната ще е различна.
Лъжа! Всичко същото е...

Разделен от теб, далеч
от всичко родно и дома.
Живея в спомени, мечти
и копнея само за миг
да те прегърна, Навия...

В сърцето си пазя двете неща,
които ми останаха от теб.
Всичко друго войната ми отне.
Твоят образ и обещанието
"Ще те чакам, с цената на всичко,
мое изгряващо слънце"...

Но страхувам се ужасно,
защото съм смъртно ранен.
А теб те няма.
Няма те...
В друг живот ще бъда с теб.

И моля те, прости ми, обич моя!
За избора си да воювам
за родина,
чест и братя,
пред това да сме двама...
Пред теб съм толкова грешен...

Когато получиш това,
аз няма да съм вече тук.
Не плачи. Знай само,
че ще те чакам.
Помни ме!

Sayonara, дете!

~.~

Вишната в двора
цялата е отрупана в цвят.
За нея времето не съществува.
Вятърът подухва лекичко,
също като на инат.
Между две татами
е пъхнато писмо.
За Навия.
И там стои самотно.
Вече две години
и за цяла вечност от сега.
Мастилото е почти изтъркано.
Чете се само
най-жестоката дума...

~Sayonara~