Постинг
06.11.2011 02:22 -
Най-правилното чувство
Искам да ти кажа нещо.
То е свързано с теб.
А ти си свързан с мен.
Какво прекрасно чувство!
Слушай.
Казват, че да обичаш, е като да се прибереш у дома след дълго отсъствие.
За мен да те обичам, е като да наблюдавам залеза над реката, удобно седнала в тревата. Толкова много цветове...
Красиво. Уютно. Вечност.
Чувала съм да описват обичта като лятна буря.
Да те обичам означава да нося в себе си електричество.
Светло-лилаво.
Тук ли си? Прегърни ме. Залюлей ме в ръцете си и ми прошепни, че без мен дните ти са безмислени, а нощите ти - сковани от студ. Целуни ме по слепоочието и ми кажи, че аз съм Смисълът.
Отброявай ударите на сърцето ми и знай, че то тупти за теб.
Гледай ме, когато не говоря. Нямам толкова думи, с които да ти кажа за малките неща... Оглеждай се в очите ми, докосвай косите ми, придобили формата на твоите пръсти и длани. Усмихни се и виж как слънце озарява и моето лице.
Неизживени спомени в летни следобеди. Като слънчеви зайчета се плъзгат пръстите ми по кожата ти. Съвсем леко, сякаш докосвам пухче на глухарче. Не искам да те будя. Затова си рисувам лекичко по гърба ти, без боя и четки. Изписвам си буквички, свързващи се в красиви думи.
Обичам те.
Съкровище.
Щастие.
Безценно.
Очертавам си малки звездички и котешки лапички, стигащи до основата на врата. А ти все така спиш. Сънуваш. Ъгълчетата на устните ти потрепват и тихичко стенеш. Моля се на Бог да не те събудя и те целувам по клепачите. Нужен е само миг и утихваш.
Вече съм спокойна...
В зимни вечери, когато навън и в мен вали, ти си до мен. Когато не мога да заспя и ми се иска час по-скоро да се съмне, ти се обръщаш към мен и ме прегръщаш. Разбираш безмълвно, че нещо не е наред. Сякаш в ръцете си държиш догаряща свещичка, готова всеки миг да угасне. Прогонваш страховете ми като по чудо и усещам как топлината ти се плъзга и по моето тяло. Сякаш пуска миниатюрни коренчета и навлиза в мен, достигайки до душата ми. Плътно допрени сме като попови лъжички. Усмихвам се на това сравнение. Смешно е. Може би само малко... Сгушвам се до теб и си мечтая. Говориш ми. За обич, червено вино и светлините на корабите, отразяващи се във водата нощно време. За щурчета, аромат на окосена трева и съзвездия. За звука от падащите снежинки, за пукота на сухите цепеници, за стичащите се дъждовни капки върху прозорците.
Говориш ли, говориш... А аз почти сънувам всичко това.
Дъхът ти си проправя път през косата ми и гали полека брадичката ми. Някъде, далеч от всичко това, си мисля колко много ме е гъдел. Засмивам се и след този кратък миг заспивам дълбоко. Не усещам как допираш челото си на моето рамо и се унасяш. Дишането ни става равномерно и ... туп-туп... туп-туп...
Не се страхувам...
~~~
Когато светът е срещу мен, аз отивам на моето местенце. Там се чувствам спокойна; чувствам се себе си и дори си представям, че мога да рисувам абаносово черни коне. Мисля си, че мога да пея на глас, без дори да знам текста и нотите.
Мисля си, че мога да обичам всичко, създадено някога от Бог.
И дори да прощавам...
Мога, защото ти си там. Ти живееш в моето местенце и всеки път, когато се завърна, ти ме усмихваш.
Ако не беше ти, щях да забравя как се обича...
То е свързано с теб.
А ти си свързан с мен.
Какво прекрасно чувство!
Слушай.
Казват, че да обичаш, е като да се прибереш у дома след дълго отсъствие.
За мен да те обичам, е като да наблюдавам залеза над реката, удобно седнала в тревата. Толкова много цветове...
Красиво. Уютно. Вечност.
Чувала съм да описват обичта като лятна буря.
Да те обичам означава да нося в себе си електричество.
Светло-лилаво.
Тук ли си? Прегърни ме. Залюлей ме в ръцете си и ми прошепни, че без мен дните ти са безмислени, а нощите ти - сковани от студ. Целуни ме по слепоочието и ми кажи, че аз съм Смисълът.
Отброявай ударите на сърцето ми и знай, че то тупти за теб.
Гледай ме, когато не говоря. Нямам толкова думи, с които да ти кажа за малките неща... Оглеждай се в очите ми, докосвай косите ми, придобили формата на твоите пръсти и длани. Усмихни се и виж как слънце озарява и моето лице.
Неизживени спомени в летни следобеди. Като слънчеви зайчета се плъзгат пръстите ми по кожата ти. Съвсем леко, сякаш докосвам пухче на глухарче. Не искам да те будя. Затова си рисувам лекичко по гърба ти, без боя и четки. Изписвам си буквички, свързващи се в красиви думи.
Обичам те.
Съкровище.
Щастие.
Безценно.
Очертавам си малки звездички и котешки лапички, стигащи до основата на врата. А ти все така спиш. Сънуваш. Ъгълчетата на устните ти потрепват и тихичко стенеш. Моля се на Бог да не те събудя и те целувам по клепачите. Нужен е само миг и утихваш.
Вече съм спокойна...
В зимни вечери, когато навън и в мен вали, ти си до мен. Когато не мога да заспя и ми се иска час по-скоро да се съмне, ти се обръщаш към мен и ме прегръщаш. Разбираш безмълвно, че нещо не е наред. Сякаш в ръцете си държиш догаряща свещичка, готова всеки миг да угасне. Прогонваш страховете ми като по чудо и усещам как топлината ти се плъзга и по моето тяло. Сякаш пуска миниатюрни коренчета и навлиза в мен, достигайки до душата ми. Плътно допрени сме като попови лъжички. Усмихвам се на това сравнение. Смешно е. Може би само малко... Сгушвам се до теб и си мечтая. Говориш ми. За обич, червено вино и светлините на корабите, отразяващи се във водата нощно време. За щурчета, аромат на окосена трева и съзвездия. За звука от падащите снежинки, за пукота на сухите цепеници, за стичащите се дъждовни капки върху прозорците.
Говориш ли, говориш... А аз почти сънувам всичко това.
Дъхът ти си проправя път през косата ми и гали полека брадичката ми. Някъде, далеч от всичко това, си мисля колко много ме е гъдел. Засмивам се и след този кратък миг заспивам дълбоко. Не усещам как допираш челото си на моето рамо и се унасяш. Дишането ни става равномерно и ... туп-туп... туп-туп...
Не се страхувам...
~~~
Когато светът е срещу мен, аз отивам на моето местенце. Там се чувствам спокойна; чувствам се себе си и дори си представям, че мога да рисувам абаносово черни коне. Мисля си, че мога да пея на глас, без дори да знам текста и нотите.
Мисля си, че мога да обичам всичко, създадено някога от Бог.
И дори да прощавам...
Мога, защото ти си там. Ти живееш в моето местенце и всеки път, когато се завърна, ти ме усмихваш.
Ако не беше ти, щях да забравя как се обича...
вълшебно любовно послание! Вълнуваща, завладяваща Поезия в прозата!... :)
цитирайРазплаках се точно преди да трябва да изляза...само ти можеш само с думи да ме разплачеш....всяка дума я чувствам като издълбана върху душата си... Винаги знаеш какво точно искам..и как го усещам-прекрасно е! Благодаря, че отново видяхме с едни очи и почувствахме като една душа! Благодаря ти, че така ме разбираш и, че така разбираш себе си!
цитирайУникално е!
цитирайБлагодаря ви! :)
цитирайВ никакъв случай не си приличаш на аватара.
Хубаво, някак поетично звучи.
цитирайХубаво, някак поетично звучи.
pegas08 написа:
В никакъв случай не си приличаш на аватара.
Хубаво, някак поетично звучи.
Хубаво, някак поетично звучи.
Радвам се, че се отби! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
