Постинг
24.10.2011 00:12 -
Липса
Днес се навършва половин година, откакто си тръгна. Първоначално мислех изобщо да не се връщам назад, после реших да пиша, когато стане една година, но в крайна сметка ти пиша сега... 6 месеца по-късно.
За мое огромно съжаление няма да прочетеш нито дума от това, но все пак ще го напиша. Може би, само може би, ще се почувствам малко по-добре...
~~~
Липсваш ми! Напоследък усещам липсата ти доста често, да не кажа постоянно. Липсва ми гласа ти, усмивката и всички малки неща, които обожавам в теб! Липсва ми дори магията, която носеше със себе си, около себе си, вътре в себе си... Липсват ми очите ти, притежаващи онова дяволито пламъче, което караше цялото ми същество да тръпне, да очаква, да те боготвори...
Липсват ми ръцете ти, присъствието ти, бръчиците около очите... Боже мой!
Липсва вдъхновението, което неизменно ми даваше...
Липсва ми ураганът от чувства и емоции, който само ти можеше да предизвикаш у мен...
Сетих се за една от най-старите истини на света - имам всичко, само теб те няма... Какво ли не бих дала, за да си само в моя живот... Какво ли не бих дала да ме желаеш и обичаш дори наполовина така, както аз те обичам...
Където и да си сега, сърцето ми е с теб! Не частица, а цялото ми сърце...
Благословена съм, че изпитах такава обич! Благословена съм, че те имах в живота си!
Вярно е - човек само веднъж може да обича така!
След това всичко бледнее... горчи.... и ужасно много тежи!
За мое огромно съжаление няма да прочетеш нито дума от това, но все пак ще го напиша. Може би, само може би, ще се почувствам малко по-добре...
~~~
Липсваш ми! Напоследък усещам липсата ти доста често, да не кажа постоянно. Липсва ми гласа ти, усмивката и всички малки неща, които обожавам в теб! Липсва ми дори магията, която носеше със себе си, около себе си, вътре в себе си... Липсват ми очите ти, притежаващи онова дяволито пламъче, което караше цялото ми същество да тръпне, да очаква, да те боготвори...
Липсват ми ръцете ти, присъствието ти, бръчиците около очите... Боже мой!
Липсва вдъхновението, което неизменно ми даваше...
Липсва ми ураганът от чувства и емоции, който само ти можеше да предизвикаш у мен...
Сетих се за една от най-старите истини на света - имам всичко, само теб те няма... Какво ли не бих дала, за да си само в моя живот... Какво ли не бих дала да ме желаеш и обичаш дори наполовина така, както аз те обичам...
Където и да си сега, сърцето ми е с теб! Не частица, а цялото ми сърце...
Благословена съм, че изпитах такава обич! Благословена съм, че те имах в живота си!
Вярно е - човек само веднъж може да обича така!
След това всичко бледнее... горчи.... и ужасно много тежи!
Болезнена истина до последната капка...
цитирайИмам молба, но е малко болезнена...Но искам да видя нещо твое като в доброто старо време, когато той все още беше тук.. Егоистично от моя страна, но мисля, че ако напишеш нещо ще мога да го почувствам поне за малко, както тогава, защото напоследък много много ми липсва... Прегръщам те и се надявам да успееш да осъществиш една моя мечта...
цитирайsummerstorm написа:
Имам молба, но е малко болезнена...Но искам да видя нещо твое като в доброто старо време, когато той все още беше тук.. Егоистично от моя страна, но мисля, че ако напишеш нещо ще мога да го почувствам поне за малко, както тогава, защото напоследък много много ми липсва... Прегръщам те и се надявам да успееш да осъществиш една моя мечта...
Написах го... Само аз си знам как, но го направих. Не знам дали е така, както го искаше и дали ще го усетиш, както аз... Дано да ти хареса. Ако ли не - повече от това не мога... :) Прегръщам те и аз!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
