Постинг
23.07.2011 14:11 -
Indestructible
Дишаш ли? Понякога те проверявам, просто за всеки случай. Лежиш. Втренчил си поглед в тавана и едва доловимо мърдаш устни в беззвучна молитва. На кого се молиш? Мислиш ли за нещо? Или просто трепериш от неназован ужас? Защо мълчиш така жестоко? В стените на стаята ти живеят хлебарки. Не знаеш за това, нали? Всяка вечер драскат с крачета по мазилката и си правят дупки, за да излязат. Сигурно такъв е звукът, издаван от масите грешни душици, завинаги оковани в тъмен и лепкав мрак. Дори подозирам, че такъв е демонският смях. Дано да греша. Не искам да знам. Мразя въображението си. То живее отделно от мен. Аз живея отделно от себе си. Моето тяло живее отделно от обществото. Говорим си за безсмъртие, точно когато душата те напуска. Олекваш. Няма те.
Дишаш ли? Не заспивай! Искам да говоря. Да не казвам нищо, а всъщност да казвам всичко. Знаеш ли, че мечтите са камъни? Чрез тях можеш да градиш. Това го разбрах по трудния начин. Осъзнах и онова извратено удоволствие, когато отчупваш от сбъднатата мечта и замерваш към този, който някога ти каза, че не можеш да се справиш. Обичам да мачкам. Всичко е въпрос на възможности. Аз притежавам света. Той живее в мен.
Не искам да затваряш клепачи! Искам да те гледам в очите! Нуждая се и затова търся.
Взирам се в тях
(в теб)
и търся нещо красиво
(нещо, което обичам)
Живея в безвремие. Безумие. Безизразност. Безочие. Бля-бля-бля.
Дишаш ли?
Мисля, че не е нормално паяците по стените всъщност да плетат мрежи по тавана. Те трябва да живеят в ъглите. Там според източната философия се събира цялата негативна енергия. Затова изпитвам такова дълбоко отвращение от тези същества. Те олицетворяват
(потъвам някъде дълбоко и няма въздух няма няма няма)
всичко, което мразя.
Няма значение. Понякога си мисля за странности. Такива, дето не можеш да ги разбереш. Не можеш да ми следиш мисълта и казваш, че няма такава. Но аз знам и виждам. Неща, за които дори не си подозирал. Заради които с удоволствие би се насилил да се удавиш в кална локва на шосето. Смея се много. Защото не знаеш защо. И ми идва отвътре вдъхновение и искам да убивам. Разкъсвам. Взривявам. Унищожавам. Нямам граници.
С думите си пръскам киселина.
Небето е мое. И аз му принадлежа.
Дишаш ли? Не заспивай! Искам да говоря. Да не казвам нищо, а всъщност да казвам всичко. Знаеш ли, че мечтите са камъни? Чрез тях можеш да градиш. Това го разбрах по трудния начин. Осъзнах и онова извратено удоволствие, когато отчупваш от сбъднатата мечта и замерваш към този, който някога ти каза, че не можеш да се справиш. Обичам да мачкам. Всичко е въпрос на възможности. Аз притежавам света. Той живее в мен.
Не искам да затваряш клепачи! Искам да те гледам в очите! Нуждая се и затова търся.
Взирам се в тях
(в теб)
и търся нещо красиво
(нещо, което обичам)
Живея в безвремие. Безумие. Безизразност. Безочие. Бля-бля-бля.
Дишаш ли?
Мисля, че не е нормално паяците по стените всъщност да плетат мрежи по тавана. Те трябва да живеят в ъглите. Там според източната философия се събира цялата негативна енергия. Затова изпитвам такова дълбоко отвращение от тези същества. Те олицетворяват
(потъвам някъде дълбоко и няма въздух няма няма няма)
всичко, което мразя.
Няма значение. Понякога си мисля за странности. Такива, дето не можеш да ги разбереш. Не можеш да ми следиш мисълта и казваш, че няма такава. Но аз знам и виждам. Неща, за които дори не си подозирал. Заради които с удоволствие би се насилил да се удавиш в кална локва на шосето. Смея се много. Защото не знаеш защо. И ми идва отвътре вдъхновение и искам да убивам. Разкъсвам. Взривявам. Унищожавам. Нямам граници.
С думите си пръскам киселина.
Небето е мое. И аз му принадлежа.
Пишеш интересно! Но мисля, че заглавието трябва да е на бълг. език... В доста случаи заглавията привличат повече читатели... Понякога пРостинги с провокативни заглавия са най-четени, най-коментирани... :))
цитирайmt46 написа:
Пишеш интересно! Но мисля, че заглавието трябва да е на бълг. език... В доста случаи заглавията привличат повече читатели... Понякога пРостинги са провокативни заглавия са най-четени, най-коментирани... :))
Не живея в блога си, а и никога не съм имала за цел да привличам повече читатели с провокативни заглавия, още по-малко с писаниците си! Някои са на английски, други на български, трети са само многоточия, просто защото така ми харесва. В конкретния случай заглавието идва от песен, а от въпросната песен е вдъхновен и този текст. Ако нещо не се разбира, ще превеждам! ;)
(indestructible=неразрушим)
Поздрави! :)
нали не пишеш само за себе си, а за да споделиш с другите?...
цитирайmt46 написа:
нали не пишеш само за себе си, а за да споделиш с другите?...
Пиша - който иска, нека чете! ;)
Прочетох и някак се натъжих.В тежък перъод от живота ти те намирам.
цитирайcreatura написа:
Прочетох и някак се натъжих.В тежък перъод от живота ти те намирам.
Само се надявам да е за добро всичко това, което се случва сега... :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
