Постинг
21.04.2011 01:39 -
This is all for you, cause I simply adore you...
Не искам да си отиваш! Не искам...
Знаеш ли, че когато чуя гласа ти, сърцето ми губи своя ритъм... Знаеш ли, че в онзи един миг, когато срещнах погледа ти, краката ми се подкосиха... Знаеш ли как ме караш да се чувствам... Как ме усмихваш, дори разплакваш...
Знаеш ли, че заради теб е всичко това... Ти си вярата, красотата, вдъхновението... Знаеш ли, че се появи в живота ми, когато имах най-голяма нужда... Бях в мрака и ти ме намери...
Точно затова те моля - остани... Ще те разбера, ако продължиш напред... Но не искам да те губя... Ако си тръгнеш, не знам дали ще те превъзмогна...
Всеки сам избира пътя си.
Всеки сам си носи кръста.
Всеки. Сам.
Знам, че може би си объркан. Знам, че се нуждаеш от подкрепа, а не от обвинения. Може би това е твоят начин да се справиш с живота, дори с кошмарите си нощем...
А може би вината е моя... Несъзнателна, но моя... Не мислех, че думите ми така ще ти повлияят... Не мислех, че мога да получа най-прекрасния подарък в живота си, до септември месец м.г. Но на каква цена, Боже?! По-добре да не се беше случвало...
Искам отново да те видя. Искам да ти дам частичка от собствената си сила. Искам времето да спре. Искам Вселената да съществува само заради нас.
Моля се...
Тук ли си все още?
Don"t worry Damned, I"m here...
Yet a little on the edge...
~~~
Знаеш ли, че когато чуя гласа ти, сърцето ми губи своя ритъм... Знаеш ли, че в онзи един миг, когато срещнах погледа ти, краката ми се подкосиха... Знаеш ли как ме караш да се чувствам... Как ме усмихваш, дори разплакваш...
Знаеш ли, че заради теб е всичко това... Ти си вярата, красотата, вдъхновението... Знаеш ли, че се появи в живота ми, когато имах най-голяма нужда... Бях в мрака и ти ме намери...
Точно затова те моля - остани... Ще те разбера, ако продължиш напред... Но не искам да те губя... Ако си тръгнеш, не знам дали ще те превъзмогна...
Всеки сам избира пътя си.
Всеки сам си носи кръста.
Всеки. Сам.
Знам, че може би си объркан. Знам, че се нуждаеш от подкрепа, а не от обвинения. Може би това е твоят начин да се справиш с живота, дори с кошмарите си нощем...
А може би вината е моя... Несъзнателна, но моя... Не мислех, че думите ми така ще ти повлияят... Не мислех, че мога да получа най-прекрасния подарък в живота си, до септември месец м.г. Но на каква цена, Боже?! По-добре да не се беше случвало...
Искам отново да те видя. Искам да ти дам частичка от собствената си сила. Искам времето да спре. Искам Вселената да съществува само заради нас.
Моля се...
Тук ли си все още?
Don"t worry Damned, I"m here...
Yet a little on the edge...
~~~
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
