Постинг
21.04.2011 01:19 -
Неразделни (House on the hill)
Пуснете си първо песента и чак тогава четете. :) Ще се радвам да видя градивни критики, защото е важно за мен! Дано ви хареса...
П.С
Обещанието е изпълнено! Искаше ми се да можех да му го прочета...
Завръщам се в къщата.
Онази, знаеш, дето
е на хълма. Там, под небето.
А тъгата в мен се е свила
като коте. И хапе.
И драска. И мърка полека.
Пред прага се спирам.
И търся в себе си сила
да не заплача.
Няма смисъл. Притварям очи.
И открехвам вратата.
Пристъпвам в моя свят.
Тук е моята крепост.
Не се събувам,
просто вървя.
Спомням си...
И е така болезнено.
Ето я камината.
А над нея - картина.
Рибарска лодка
на фона на залез.
Оттатък синее морето.
Всичко си е както преди.
А всъщност
до неузнаваемост променено.
Празнотата е дошла,
като неканена гостенка вечер.
Изтрила е всичко.
Изтрила е нас.
И няма връщане назад...
Но аз те усещам. Тук си, до мен.
Пристъпваш полека и ме докосваш.
"Обич моя, защо се забави?
Чакам те от цяла вечност..."
Усмихвам се.
И стискам топлите ти длани.
Придърпваш ме към себе си
и ме завърташ в нежен танц.
Дочувам тупкане...
Не са дъждовни капки.
Това са, слети в едно,
сърцата ни.
Иска ми се
този миг да не отлита.
Иска ми се да съм с теб.
Тук и сега.
Другото е без значение.
Да докосвам с устни
челото ти.
Да те наричам обич моя.
Когато те повикам,
в гласа ми да усещаш трепет.
Да съм сътворена
от милиони нишки щастие.
Да се разхождаме двама
по изгрев. В мълчание.
Когато тъмнината тежи
като болка.
И въпреки всичко
да знаем, че...
Дори и смъртта
не може да бъде разлъка.
Целуваш ме.
Не! Не!
Това не е краят!
Но усещам как
просто пропадам.
В съзнанието ми
избухват видения.
За хиляди птици.
Накацали по покриви.
Над тях пълзят тежки облаци.
А отдолу се стелят мъгли.
Това сме сега, обич моя.
Безнадеждни и самотни.
Сълзите ни са горчиви.
Знам, потърпи.
Скоро ще дойда. Усещам го.
И този път ще бъде завинаги.
Не просто сън.
Не само спомен.
Когато Бог нареди.
И знам, че тогава
ще бъде различно.
Ще се прибера у дома.
Без багаж.
Всичко, което ми трябва,
го нося в себе си.
Всичко, което желая, си ти.
В нашата къща на хълма...
Ще бъдем заедно.
Неразделни.
Ще мечтаем
за безбрежни хоризонти.
Ще плуваме в бездънни океани.
Ще се смеем неудържимо и,
може би, дори по детски.
После ще си правим хвърчила.
Ще тичаме след пеперудите.
Ще ми направиш въдица
за риболов. Аз пък
ще ти подаря венец
от пролетни цветя.
А късно вечер,
с чаша вино в ръка,
ще ме каниш на танц.
Просто така - без музика.
Звездите отвън ще надничат.
И може би
ще си шепнат тайни слова.
После ще се сгушват до луната
като мънички, уморени дечица.
Дървото до прозореца
нежно с клони
ще шумоли.
А до него ангел,
подпрял меча си,
над съня ни ще бди.
П.С
Обещанието е изпълнено! Искаше ми се да можех да му го прочета...
Завръщам се в къщата.
Онази, знаеш, дето
е на хълма. Там, под небето.
А тъгата в мен се е свила
като коте. И хапе.
И драска. И мърка полека.
Пред прага се спирам.
И търся в себе си сила
да не заплача.
Няма смисъл. Притварям очи.
И открехвам вратата.
Пристъпвам в моя свят.
Тук е моята крепост.
Не се събувам,
просто вървя.
Спомням си...
И е така болезнено.
Ето я камината.
А над нея - картина.
Рибарска лодка
на фона на залез.
Оттатък синее морето.
Всичко си е както преди.
А всъщност
до неузнаваемост променено.
Празнотата е дошла,
като неканена гостенка вечер.
Изтрила е всичко.
Изтрила е нас.
И няма връщане назад...
Но аз те усещам. Тук си, до мен.
Пристъпваш полека и ме докосваш.
"Обич моя, защо се забави?
Чакам те от цяла вечност..."
Усмихвам се.
И стискам топлите ти длани.
Придърпваш ме към себе си
и ме завърташ в нежен танц.
Дочувам тупкане...
Не са дъждовни капки.
Това са, слети в едно,
сърцата ни.
Иска ми се
този миг да не отлита.
Иска ми се да съм с теб.
Тук и сега.
Другото е без значение.
Да докосвам с устни
челото ти.
Да те наричам обич моя.
Когато те повикам,
в гласа ми да усещаш трепет.
Да съм сътворена
от милиони нишки щастие.
Да се разхождаме двама
по изгрев. В мълчание.
Когато тъмнината тежи
като болка.
И въпреки всичко
да знаем, че...
Дори и смъртта
не може да бъде разлъка.
Целуваш ме.
Не! Не!
Това не е краят!
Но усещам как
просто пропадам.
В съзнанието ми
избухват видения.
За хиляди птици.
Накацали по покриви.
Над тях пълзят тежки облаци.
А отдолу се стелят мъгли.
Това сме сега, обич моя.
Безнадеждни и самотни.
Сълзите ни са горчиви.
Знам, потърпи.
Скоро ще дойда. Усещам го.
И този път ще бъде завинаги.
Не просто сън.
Не само спомен.
Когато Бог нареди.
И знам, че тогава
ще бъде различно.
Ще се прибера у дома.
Без багаж.
Всичко, което ми трябва,
го нося в себе си.
Всичко, което желая, си ти.
В нашата къща на хълма...
Ще бъдем заедно.
Неразделни.
Ще мечтаем
за безбрежни хоризонти.
Ще плуваме в бездънни океани.
Ще се смеем неудържимо и,
може би, дори по детски.
После ще си правим хвърчила.
Ще тичаме след пеперудите.
Ще ми направиш въдица
за риболов. Аз пък
ще ти подаря венец
от пролетни цветя.
А късно вечер,
с чаша вино в ръка,
ще ме каниш на танц.
Просто така - без музика.
Звездите отвън ще надничат.
И може би
ще си шепнат тайни слова.
После ще се сгушват до луната
като мънички, уморени дечица.
Дървото до прозореца
нежно с клони
ще шумоли.
А до него ангел,
подпрял меча си,
над съня ни ще бди.
Следващ постинг
Предишен постинг
На мен лично на моменти ми звучи като А. Далчев :) Браво! :)
П.С: Любима банда :)
П.С.С: МОЖЕШ да му го прочетеш, стига да пожелаеш!
цитирайП.С: Любима банда :)
П.С.С: МОЖЕШ да му го прочетеш, стига да пожелаеш!
sorrowfulwolf написа:
На мен лично на моменти ми звучи като А. Далчев :) Браво! :)
П.С: Любима банда :)
П.С.С: МОЖЕШ да му го прочетеш, стига да пожелаеш!
П.С: Любима банда :)
П.С.С: МОЖЕШ да му го прочетеш, стига да пожелаеш!
Благодаря ти! Не бях писала от много време и все ми се струва, че онази магия отпреди в стиховете вече я няма...
Камелот са неизменна част от живота ми! :) Добре, че ги има...
Относно третия П.С - там нещата са сложни...
Но въпреки всичко се радвам, че се отби! :)
Написала си нещо невероятно!
цитирайlanding написа:
Написала си нещо невероятно!
Много благодаря! :)
Прегръщам те! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
