Постинг
13.03.2011 03:43 -
Майлс (част трета)
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 1672 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2011 04:00
Прочетен: 1672 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 13.03.2011 04:00
...
Айрис не знаеше какво да прави. След като обиколи всички стаи на апартамента, излезе и се огледа. Реши да потърси съседите и да ги попита виждали ли са Грег и дали са чули нещо странно от апартамента му този ден. Ако те не можеха да и" помогнат, тогава вече щеше да звънне в полицията. "Униформените до един са кретени. Да не ти се налага да разчиташ на тях", помисли си тя и леко се усмихна. Наближаваше 20:30ч и малко се поколеба, преди да натисне звънеца на последния апартамент - 6В (в останалите три явно нямаше никой тази вечер), но след като си пое дълбоко въздух и отметна косата си назад, тя позвъни. Някъде далеч се чуха камбанки и тя преглътна. Не обичаше Томас и пълният му с котки апартамент, но случая не търпеше отлагане. Преди време Том и" се натискаше и безочливо лъжеше, че ходят. "Този отвратителен индивид би трябвало да си живее още в пещера и да рисува мамути по стените и" ", често казваше тя. Естествено, Том не го огря нито тогава, нито сега. Айрис даде ясно да се разбере, че има връзка с друг. Едва след като тя го зашлеви пред киното, в следствие на непрестанните му опити да я целуне, Томас като че ли се отказа. Може би се примири. А най-вероятно я намрази. "Не ми дреме! Изродът заслужава да стои 24/7, облечен с бяла престилка, в стая с меки стени". И в крайна сметка се оказа, че опря до него. Ако това е късмет... Айрис позвъни втори път и тъкмо реши, че ще се обажда в полицията, когато вратата се отвори. На прага стоеше Том с мазна усмивка, в ръка държеше сива котка с изкривено връхче на опашката, а други две се умилкваха около краката му. От коридора зад него я лъхна смрад на котешка урина и цигарен дим. "Няма ли свършване този ден, Боже!", мислено изохка Ай наум и пусна дискретна усмивка:
- Здрасти, Том. Извинявай, че те притеснявам по това време, но исках да те попитам, виждал ли си днес Грег?
Том стоеше все така, като че ли вцепенен, с тази отвратителна усмивка на лицето си и я гледаше като ястреб мишка. На Айрис и" се прииска да му удари един юмрук, та поне да спре да се хили. Въздържа се поне за момента.
- Здравей, захарче! Радвам се, че намина - тъкмо си мислех за теб, докато сменях чаршафите. Ела, ще ти налея чаша скоч да се отпуснеш малко, че ми се виждаш стегната.
- Не ме размотавай, а ми кажи виждал ли си Грег! - почти изкрещя тя, вече сериозно притеснена от цялата ситуация. Сама на целия етаж, с Том срещу нея и постоянно гаснещата лампа в коридора...
Той като че ли се позамисли, после пусна котката, която държеше и прокара пръсти през оредяващата си коса. "Знае колко мразя този жест и нарочно иска да ме изкара извън релси", каза си тя и реши да кара полека. Стъпваше върху заледено езеро.
- Скъпоценният ти Греги не съм го виждал днес, захарче, така че що не се успокоиш малко, а? Преди няколко часа чух трополене, но реших че си е довел някое курве и си играят на господар и слугиня. Даже си помислих, че може и да си ти... - Том се разсмя. Зад него една котка изсъска срещу друга и се сбиха. Той не отклони поглед от Айрис и все така преценяващо я измерваше, сякаш и" кроеше шапка. Или нещо много, много мръсно.
- Както винаги си адски духовит, Томи - каза тя със спокоен глас, но усещаше сърцето си как пърха като уловена птичка. Беше ужасно глупава идея да звъни на този ненормалник, но нямаше избор, дявол да го вземе. - Ами, благодаря ти за полезната информация! Приятна ве...
От изненада не довърши пожеланието си, защото Том я хвана за лактите и рязко я дръпна към себе си. Тя опита да се съпротивлява, като трескаво мислеше какво би могло да и" се случи, ако до няколко секунди не избяга. Единственото, което и" хрумна, бе да го ухапе по ръката и да го ритне в чатала. Опитът се оказа успешен.
Том изохка изненадано, когато впи Айрис зъби в мускулите му и напълно му причерня, когато тя го удари под кръста. Свлече се на колене и падна наляво. През замъгленият си поглед я видя как бяга надолу по стълбите. Затвори очи и отнякъде чу мъркане. Сивата котка бе пъхнала главата си под брадичката му. "Поне ти ме обичаш, Лу", помисли си Том, и с едната си ръка я помилва. Съвсем бавно се изправи, подпирайки се на стената, като почти постоянно се присвиваше заради тъпата болка в корема. Затвори вратата и измина коридора като старец - с пъшкане, изгърбен и дишащ тежко. Внимателно седна на дивана, като преди това избута котка, кърмеща малките си. Отметна глава назад и се замечта за това, което щеше да се случи, ако Ай не беше подивяла. Щеше да я вкара вътре, щеше да я налива с алкохол и може би, когато вече е полумъртва, щеше да я изчука. Адски диво и животински. Той щеше да получи своето удоволствие, а на нея щеше да и" даде само болка. Защото го заслужава. Защото го унижава. Кучка. Мръсна кучка. Том неусетно се унесе и заспа. Сънува Айрис, бита и изнасилена.
...
Ай тичаше по улицата, като се опитваше да не си изкълчи краката заради високите обувки. Чак след две пресечки се усети и ги свали. Имаше нужда от питие, защото параноята я убиваше. Струваше и" се, че Том я дебне от всеки ъгъл. Страхът я задушаваше. И и" идваше сама да се набие заради всичко случило се. Не знаеше къде е Грег. Не знаеше дори тя самата къде се намира. Пресече шосето и се запъти към едно осветено барче. Имаше нужда да събере мислите си, после да си викне такси, да се прибере, да си вземе една вана и да заспи. Всичко останало може да почака. Да, дори и Господ да слезе, ще му се наложи да си запише час. Утре всичко ще е различно. На дневна светлина е по-приемливо. Айрис си позволи кратка усмивка и влезе в бара. Звънчето на вратата иззвъня и тя потъна в осветеното и топло скривалище.
"Наздраве за прокълнатите ни души"!
...
Докато Айрис пиеше второто си питие в покрайнините на града, Майлс седеше в парка, далеч от всякакво осветление и гледаше към нищото. Часът бе малко след полунощ и нямаше много хора. Малка групичка пиеше, по всяка вероятност алкохол, на двайсетина метра от него и вдигаше ужасен шум. Крещяха и пееха някакви песни. Пречеха му да мисли. Майлс се зачуди дали да не отиде и да им изнесе открита лекция по юмручно право, но се отказа. Бяха повече и бяха пияни. Както всичко напоследък и това беше неприятно стечение на обстоятелствата. Той реши просто да се премести по-далеч. Да отстъпи. Като бито псе. Като жертва... Майлс си избра пейка в самия край на парка, достатъчно далеч от пияната компания и достатъчно близо до шадравана. Шумът от течащата вода го успокояваше. Той седна и хвана главата си с две ръце. Заслуша се. И спомените заприиждаха...
"Татко! Татко, стига! Боли ме, чуваш ли?! Ще направя каквото кажеш, само не ме наранявай!"
Трепери. Не му достига въздух. Боли го ужасно силно. Навсякъде по тялото има синини. Не може да се обърне в леглото нощем, защото отляво има две счупени ребра. "Така се става мъж", казва баща му и започва да го рита където види.
Защото не е затворил хубаво кранчето на мивката в банята. Защото е забравил лампата в стаята си включена. Защото не си е изял обяда. Защото му е син. Родила го е курва. Направил го е бог.
Татко вади колана от панталона си и отива към спалнята. Прибрал се е в късна нощ и е решил, че трябва да бъде посрещнат. А открива тъмнина и спящото си семейство. С едната си ръка посяга към жена си, хваща я за косата, а с другата замахва. Коланът изплющява и писъкът и" отеква в апартамента. Тя вече няма сили да се пази. Не му крещи. Не заплашва. Просто плаче, без да отрони и звук. А татко удря. Наказва. Дава уроци. Майлс стои на вратата и през сълзи се моли на татко да спре. Знае, че и неговия ред идва. Виновен е. И днес е дишал скъпоценния въздух на баща си.
Вижда майка си окървавена, с белези по лицето и ръцете от колана. Закусва. Отива на работа. Прибира се. Плаче в банята. Спи. Погледът и" е празен. Усмивката я няма. "Мама я няма."
Един ден всичко се промени. Майлс се прибра от училище и видя майка си мъртва, просната до кухненския плот. В стаята се носеше аромат на рози и канела. Навсякъде имаше капчици кръв, портокалов сок и кални стъпки. Майлс не можеше да осмили видяното. Не вярваше, че това се случва наистина. Майлс обичаше баща си, въпреки всичкия побой и тормоз. Обичаше го. Но те никога не бяха достатъчно добри за него, не бяха мечтаното му щастие. Майлс заплака. Когато вече нямаше сила и главата му се пръскаше от болка, той целуна майка си по челото и се прибра в стаята си. Мигновено заспа.
Лунната светлина обля ръцете на майка му през кухненския прозорец. Като мехлем се плъзна по раните и" и бавно я обви в бял покров. Стенният часовник удари 3 часа. Татко му скоро щеше да се прибере. Майлс вече беше буден и знаеше какво да направи. "Този път няма да ме удряш, пиянде пропаднало! Ако се бях намесил по-рано, сега мама щеше да спи в другата стая, а не кръвта и" да се съсирва на локвички. Сега е твой ред да те боли, о, да! Бъди сигурен, че ще ти отдам заслуженото. Урокът ми тепърва предстои, татенце! Ела си у дома, защото мисля, че дойде и твоето време за последно причастие."
...
следва продължение...
Айрис не знаеше какво да прави. След като обиколи всички стаи на апартамента, излезе и се огледа. Реши да потърси съседите и да ги попита виждали ли са Грег и дали са чули нещо странно от апартамента му този ден. Ако те не можеха да и" помогнат, тогава вече щеше да звънне в полицията. "Униформените до един са кретени. Да не ти се налага да разчиташ на тях", помисли си тя и леко се усмихна. Наближаваше 20:30ч и малко се поколеба, преди да натисне звънеца на последния апартамент - 6В (в останалите три явно нямаше никой тази вечер), но след като си пое дълбоко въздух и отметна косата си назад, тя позвъни. Някъде далеч се чуха камбанки и тя преглътна. Не обичаше Томас и пълният му с котки апартамент, но случая не търпеше отлагане. Преди време Том и" се натискаше и безочливо лъжеше, че ходят. "Този отвратителен индивид би трябвало да си живее още в пещера и да рисува мамути по стените и" ", често казваше тя. Естествено, Том не го огря нито тогава, нито сега. Айрис даде ясно да се разбере, че има връзка с друг. Едва след като тя го зашлеви пред киното, в следствие на непрестанните му опити да я целуне, Томас като че ли се отказа. Може би се примири. А най-вероятно я намрази. "Не ми дреме! Изродът заслужава да стои 24/7, облечен с бяла престилка, в стая с меки стени". И в крайна сметка се оказа, че опря до него. Ако това е късмет... Айрис позвъни втори път и тъкмо реши, че ще се обажда в полицията, когато вратата се отвори. На прага стоеше Том с мазна усмивка, в ръка държеше сива котка с изкривено връхче на опашката, а други две се умилкваха около краката му. От коридора зад него я лъхна смрад на котешка урина и цигарен дим. "Няма ли свършване този ден, Боже!", мислено изохка Ай наум и пусна дискретна усмивка:
- Здрасти, Том. Извинявай, че те притеснявам по това време, но исках да те попитам, виждал ли си днес Грег?
Том стоеше все така, като че ли вцепенен, с тази отвратителна усмивка на лицето си и я гледаше като ястреб мишка. На Айрис и" се прииска да му удари един юмрук, та поне да спре да се хили. Въздържа се поне за момента.
- Здравей, захарче! Радвам се, че намина - тъкмо си мислех за теб, докато сменях чаршафите. Ела, ще ти налея чаша скоч да се отпуснеш малко, че ми се виждаш стегната.
- Не ме размотавай, а ми кажи виждал ли си Грег! - почти изкрещя тя, вече сериозно притеснена от цялата ситуация. Сама на целия етаж, с Том срещу нея и постоянно гаснещата лампа в коридора...
Той като че ли се позамисли, после пусна котката, която държеше и прокара пръсти през оредяващата си коса. "Знае колко мразя този жест и нарочно иска да ме изкара извън релси", каза си тя и реши да кара полека. Стъпваше върху заледено езеро.
- Скъпоценният ти Греги не съм го виждал днес, захарче, така че що не се успокоиш малко, а? Преди няколко часа чух трополене, но реших че си е довел някое курве и си играят на господар и слугиня. Даже си помислих, че може и да си ти... - Том се разсмя. Зад него една котка изсъска срещу друга и се сбиха. Той не отклони поглед от Айрис и все така преценяващо я измерваше, сякаш и" кроеше шапка. Или нещо много, много мръсно.
- Както винаги си адски духовит, Томи - каза тя със спокоен глас, но усещаше сърцето си как пърха като уловена птичка. Беше ужасно глупава идея да звъни на този ненормалник, но нямаше избор, дявол да го вземе. - Ами, благодаря ти за полезната информация! Приятна ве...
От изненада не довърши пожеланието си, защото Том я хвана за лактите и рязко я дръпна към себе си. Тя опита да се съпротивлява, като трескаво мислеше какво би могло да и" се случи, ако до няколко секунди не избяга. Единственото, което и" хрумна, бе да го ухапе по ръката и да го ритне в чатала. Опитът се оказа успешен.
Том изохка изненадано, когато впи Айрис зъби в мускулите му и напълно му причерня, когато тя го удари под кръста. Свлече се на колене и падна наляво. През замъгленият си поглед я видя как бяга надолу по стълбите. Затвори очи и отнякъде чу мъркане. Сивата котка бе пъхнала главата си под брадичката му. "Поне ти ме обичаш, Лу", помисли си Том, и с едната си ръка я помилва. Съвсем бавно се изправи, подпирайки се на стената, като почти постоянно се присвиваше заради тъпата болка в корема. Затвори вратата и измина коридора като старец - с пъшкане, изгърбен и дишащ тежко. Внимателно седна на дивана, като преди това избута котка, кърмеща малките си. Отметна глава назад и се замечта за това, което щеше да се случи, ако Ай не беше подивяла. Щеше да я вкара вътре, щеше да я налива с алкохол и може би, когато вече е полумъртва, щеше да я изчука. Адски диво и животински. Той щеше да получи своето удоволствие, а на нея щеше да и" даде само болка. Защото го заслужава. Защото го унижава. Кучка. Мръсна кучка. Том неусетно се унесе и заспа. Сънува Айрис, бита и изнасилена.
...
Ай тичаше по улицата, като се опитваше да не си изкълчи краката заради високите обувки. Чак след две пресечки се усети и ги свали. Имаше нужда от питие, защото параноята я убиваше. Струваше и" се, че Том я дебне от всеки ъгъл. Страхът я задушаваше. И и" идваше сама да се набие заради всичко случило се. Не знаеше къде е Грег. Не знаеше дори тя самата къде се намира. Пресече шосето и се запъти към едно осветено барче. Имаше нужда да събере мислите си, после да си викне такси, да се прибере, да си вземе една вана и да заспи. Всичко останало може да почака. Да, дори и Господ да слезе, ще му се наложи да си запише час. Утре всичко ще е различно. На дневна светлина е по-приемливо. Айрис си позволи кратка усмивка и влезе в бара. Звънчето на вратата иззвъня и тя потъна в осветеното и топло скривалище.
"Наздраве за прокълнатите ни души"!
...
Докато Айрис пиеше второто си питие в покрайнините на града, Майлс седеше в парка, далеч от всякакво осветление и гледаше към нищото. Часът бе малко след полунощ и нямаше много хора. Малка групичка пиеше, по всяка вероятност алкохол, на двайсетина метра от него и вдигаше ужасен шум. Крещяха и пееха някакви песни. Пречеха му да мисли. Майлс се зачуди дали да не отиде и да им изнесе открита лекция по юмручно право, но се отказа. Бяха повече и бяха пияни. Както всичко напоследък и това беше неприятно стечение на обстоятелствата. Той реши просто да се премести по-далеч. Да отстъпи. Като бито псе. Като жертва... Майлс си избра пейка в самия край на парка, достатъчно далеч от пияната компания и достатъчно близо до шадравана. Шумът от течащата вода го успокояваше. Той седна и хвана главата си с две ръце. Заслуша се. И спомените заприиждаха...
"Татко! Татко, стига! Боли ме, чуваш ли?! Ще направя каквото кажеш, само не ме наранявай!"
Трепери. Не му достига въздух. Боли го ужасно силно. Навсякъде по тялото има синини. Не може да се обърне в леглото нощем, защото отляво има две счупени ребра. "Така се става мъж", казва баща му и започва да го рита където види.
Защото не е затворил хубаво кранчето на мивката в банята. Защото е забравил лампата в стаята си включена. Защото не си е изял обяда. Защото му е син. Родила го е курва. Направил го е бог.
Татко вади колана от панталона си и отива към спалнята. Прибрал се е в късна нощ и е решил, че трябва да бъде посрещнат. А открива тъмнина и спящото си семейство. С едната си ръка посяга към жена си, хваща я за косата, а с другата замахва. Коланът изплющява и писъкът и" отеква в апартамента. Тя вече няма сили да се пази. Не му крещи. Не заплашва. Просто плаче, без да отрони и звук. А татко удря. Наказва. Дава уроци. Майлс стои на вратата и през сълзи се моли на татко да спре. Знае, че и неговия ред идва. Виновен е. И днес е дишал скъпоценния въздух на баща си.
Вижда майка си окървавена, с белези по лицето и ръцете от колана. Закусва. Отива на работа. Прибира се. Плаче в банята. Спи. Погледът и" е празен. Усмивката я няма. "Мама я няма."
Един ден всичко се промени. Майлс се прибра от училище и видя майка си мъртва, просната до кухненския плот. В стаята се носеше аромат на рози и канела. Навсякъде имаше капчици кръв, портокалов сок и кални стъпки. Майлс не можеше да осмили видяното. Не вярваше, че това се случва наистина. Майлс обичаше баща си, въпреки всичкия побой и тормоз. Обичаше го. Но те никога не бяха достатъчно добри за него, не бяха мечтаното му щастие. Майлс заплака. Когато вече нямаше сила и главата му се пръскаше от болка, той целуна майка си по челото и се прибра в стаята си. Мигновено заспа.
Лунната светлина обля ръцете на майка му през кухненския прозорец. Като мехлем се плъзна по раните и" и бавно я обви в бял покров. Стенният часовник удари 3 часа. Татко му скоро щеше да се прибере. Майлс вече беше буден и знаеше какво да направи. "Този път няма да ме удряш, пиянде пропаднало! Ако се бях намесил по-рано, сега мама щеше да спи в другата стая, а не кръвта и" да се съсирва на локвички. Сега е твой ред да те боли, о, да! Бъди сигурен, че ще ти отдам заслуженото. Урокът ми тепърва предстои, татенце! Ела си у дома, защото мисля, че дойде и твоето време за последно причастие."
...
следва продължение...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
