Постинг
16.02.2010 20:23 -
Носталгично едно такова...
В къщата на моите спомени е тихо. Тихо като летните следобеди по шосето в малкия град. Приятно тихо. Носталгично едно такова...
...
С първите утринни лъчи забелязвам колко много роса има в тревата. В небосвода искри Зорницата и сякаш ми показва пътя за дома. Носталгично едно такова... Съседският петел неуморно кукурига. Кучето отсреща лае - изглежда, че ме посреща по свой си, неразбираем начин... Потръпвам за миг от сутрешния хлад и със скрит трепет отварям вратата. Познатото скърцане ме кара да се усмихна. Боята е доста поолющена и на места желязото е ръждясало, но какво от това?
Носталгично ми е едно такова... и се завръщам.
...
Отвън в клоните на дървото се боричкат врабчета. И слънцето силно прижуря. В съседския двор вързаното куче излайва лениво и се примъква на сянка. Щъркелите затракват и отлитат към реката. Няма дори деца, играещи на криеница в поляната отсреща. Времето е спряло. А часовника в стаята неуморно отмерва секундите. Тик-так, тик-так ... Тик... Так...
В къщата цари сумрак. Тежки завеси покриват прозорците и сякаш крият от света тайните на своя дом. Като в нежна прегръдка са се свили одеялата, застлани върху леглото, а в ъгъла стои един самотен стол с избеляла възглавничка. Очакват ме, може би. И всичко безмълвно ми разказва. Носталгично едно такова...
В библиотеката книгите са си все така безпорядъчно разместени. Отдавна вече изчетени, изглеждат малко стари. Метафорично казано... Носталгично едно такова...
В гардероба на дървени закачалки висят дебели палта и шарени шалове. Плетките на баба са в най-долното чекмедже, а до него недокосната стои една кутия за обувки. Въздухът ухае на изсушени билки и стари платове. Прах е покрила секцията и детските ми албуми. Снимките са се запазили, но изглеждат някак не на място в уюта на дремещата къща. Изглеждат толкова живи, толкова хубави... и ми шепнат... Носталгично едно такова...
Стъпките ми отекват самотно из стаите, а един тъничък слънчев лъч се заиграва с косите ми. Носталгично едно такова... Отвън, като в просъница, следобедно жужат пчели и се долавя лек мирис на здравец и... неизказана тъга.
Ето я и старата круша, а под нея каменната чешма. В самия край на двора ветрецът полюшва приспивно листата на ябълката. Почти е залез. Всичко изглежда така далечно в къщата на моите спомени... Тихо е. Притварям вратата и само скърцащият и" звук нарушава покоя.
...
Мракът е зад гърба ми. Вървя към залеза и стъпките отекват в съзнанието ми. Някъде далеч от всичко това детски гласове изпълват настъпващата нощ със смях. И дочувам стенния часовник как отброява отново и отново часовете на моето завръщане.
Тик-так, тик-так... Тик... Так...
Носталгично едно такова...
...
С първите утринни лъчи забелязвам колко много роса има в тревата. В небосвода искри Зорницата и сякаш ми показва пътя за дома. Носталгично едно такова... Съседският петел неуморно кукурига. Кучето отсреща лае - изглежда, че ме посреща по свой си, неразбираем начин... Потръпвам за миг от сутрешния хлад и със скрит трепет отварям вратата. Познатото скърцане ме кара да се усмихна. Боята е доста поолющена и на места желязото е ръждясало, но какво от това?
Носталгично ми е едно такова... и се завръщам.
...
Отвън в клоните на дървото се боричкат врабчета. И слънцето силно прижуря. В съседския двор вързаното куче излайва лениво и се примъква на сянка. Щъркелите затракват и отлитат към реката. Няма дори деца, играещи на криеница в поляната отсреща. Времето е спряло. А часовника в стаята неуморно отмерва секундите. Тик-так, тик-так ... Тик... Так...
В къщата цари сумрак. Тежки завеси покриват прозорците и сякаш крият от света тайните на своя дом. Като в нежна прегръдка са се свили одеялата, застлани върху леглото, а в ъгъла стои един самотен стол с избеляла възглавничка. Очакват ме, може би. И всичко безмълвно ми разказва. Носталгично едно такова...
В библиотеката книгите са си все така безпорядъчно разместени. Отдавна вече изчетени, изглеждат малко стари. Метафорично казано... Носталгично едно такова...
В гардероба на дървени закачалки висят дебели палта и шарени шалове. Плетките на баба са в най-долното чекмедже, а до него недокосната стои една кутия за обувки. Въздухът ухае на изсушени билки и стари платове. Прах е покрила секцията и детските ми албуми. Снимките са се запазили, но изглеждат някак не на място в уюта на дремещата къща. Изглеждат толкова живи, толкова хубави... и ми шепнат... Носталгично едно такова...
Стъпките ми отекват самотно из стаите, а един тъничък слънчев лъч се заиграва с косите ми. Носталгично едно такова... Отвън, като в просъница, следобедно жужат пчели и се долавя лек мирис на здравец и... неизказана тъга.
Ето я и старата круша, а под нея каменната чешма. В самия край на двора ветрецът полюшва приспивно листата на ябълката. Почти е залез. Всичко изглежда така далечно в къщата на моите спомени... Тихо е. Притварям вратата и само скърцащият и" звук нарушава покоя.
...
Мракът е зад гърба ми. Вървя към залеза и стъпките отекват в съзнанието ми. Някъде далеч от всичко това детски гласове изпълват настъпващата нощ със смях. И дочувам стенния часовник как отброява отново и отново часовете на моето завръщане.
Тик-так, тик-так... Тик... Так...
Носталгично едно такова...
Или аз съм станала по-чувствителна или ти от ден на ден все по-хубаво пишеш... Ще взема да ти забраня да пишеш вече такива...направо ме удряш с тежък предмет по главата...
цитирайsummerstorm написа:
Или аз съм станала по-чувствителна или ти от ден на ден все по-хубаво пишеш... Ще взема да ти забраня да пишеш вече такива...направо ме удряш с тежък предмет по главата...
Най-вероятно е първото... ;) Не знам дали да се радвам, че и ти се се почувствала носталгично, но пък от време на време мисля, че е нужно... Поне за мен... :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.