Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога
01.01 21:04 -
Трепет
И колко странно нещо е животът?
Дойде нечакан, а бях изгубена
в тъга. И мракът ме обгръщаше
Дойде нечакан, а бях изгубена
в тъга. И мракът ме обгръщаше
10.05.2021 19:34 -
На баща ми
"- Ще лягаме ли, тате?"
"- Лягаме, тате, че нещо съм изморен. Вие си стойте, не ми пречите. Само остави лампата отвън да свети..."
Нощ ли е вече? Слънцето ми
"- Лягаме, тате, че нещо съм изморен. Вие си стойте, не ми пречите. Само остави лампата отвън да свети..."
Нощ ли е вече? Слънцето ми
04.05.2020 20:15 -
Аромат като емоция
Изгреви и залези, сменящи се с шеметна бързина.
Стрелките на стенният часовник, вечно гонейки се в напразни опити... да се докоснат.
Океански вълни, разбиващи се в бреговете на самотни острови.
Стрелките на стенният часовник, вечно гонейки се в напразни опити... да се докоснат.
Океански вълни, разбиващи се в бреговете на самотни острови.
30.12.2019 21:06 -
"Истина ти казвам..."
Днес беше преломен ден за мен. И за никой друг от заобикалящите ме.
Днес вечерта окончателно затвърдих мнението си, че абсолютно нищо не съдържа истина.
Нищо, изречено от малкото човешко същество.
Днес вечерта окончателно затвърдих мнението си, че абсолютно нищо не съдържа истина.
Нищо, изречено от малкото човешко същество.
26.09.2019 21:38 -
На ръба
Притваряш клепачи и мракът те обгръща. Като одеяло, когато си с температура и бълнуваш. Полепва по кожата ти, не те стопля. Пречи ти. Дразни те. Всички звуци те дразнят. В съзнанието ти е хаос и ти се иска да заспиш с надеждата, че когат...
15.05.2019 22:44 -
Магьосник*
Струва си да пиша за днешният ден. Ден, в който бях толкова щастлива, в който се смях от сърце за повече от броени секунди... и в който се оставих на слънчевите лъчи да погалят кожата ми, докато стоя със затворени очи и
(чуваш ли ме наи...
(чуваш ли ме наи...
27.01.2019 21:08 -
Зазоряване
"- Ще се страхуваш - казваше му Мос. - Затова, щом усетиш страх, спомни си, че най-дългата нощ е само осем часа, а най-дългият час е шейсет минути. Зората винаги ще дойде."
Нямам спомен зората да не ми се е случвала, Боже мой, но време...
Нямам спомен зората да не ми се е случвала, Боже мой, но време...
22.12.2016 02:43 -
Закъсняла прошка
Баба е крехка.
И мила.
Все повече заприличва
И мила.
Все повече заприличва
22.11.2016 22:43 -
Любовници
"I"m too far in this game to let go...
So let go, so let go..."
Познавам те и те усещам на едно по-различно ниво.
So let go, so let go..."
Познавам те и те усещам на едно по-различно ниво.
31.07.2014 21:09 -
Лятна буря
Лятна буря. Поредната за тази седмица. Здравей! Надявам се, че все още ме помниш, защото аз нищо не забравям... нищо, свързано с теб. Изляха се всички небесни водопади, гърми и вали, вали и гърми. Липсваш. В тези дни винаги е така. Поред...