Постинг
04.05.2020 20:15 -
Аромат като емоция
Автор: damned
Категория: Други
Прочетен: 734 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2020 20:48
Прочетен: 734 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 04.05.2020 20:48
Изгреви и залези, сменящи се с шеметна бързина.
Стрелките на стенният часовник, вечно гонейки се в напразни опити... да се докоснат.
Океански вълни, разбиващи се в бреговете на самотни острови.
Ята от лястовици, рисуващи причудливи форми в небесата.
Отражението на пръстите по повърхността на водата.
Нюансът на топло жълто, което виждаш, когато си затворил очи с лице срещу слънцето.
Вдишай.
Парфюмът на татко, преди да тръгне на работа нощна смяна.
Мъркането на котката и начина, по който ме докосва по дланта с лапа.
Гръмотевична буря през август. Свежестта на въздуха след това...
Трептенето на уличните светлини в мразовита утрин.
Издишай.
Уединение в библиотеката. Тихи стъпки. Мека светлина. Шумолене на страници. Шепот.
Едва доловимо кимване.
Ефектът на пеперудата и... торнадото не се случва някъде там. То се завихря в мен. Разминаване. Притваряне на клепачи.
"Не сега..."
Щракването на ключа във входната врата.
Свистенето на чайника и поклащането на уличният фенер от силата на вятъра.
Топлината, обгръщаща чашата с чай.
Епилог.
"Не забравяй пеперудата..."
Стрелките на стенният часовник, вечно гонейки се в напразни опити... да се докоснат.
Океански вълни, разбиващи се в бреговете на самотни острови.
Ята от лястовици, рисуващи причудливи форми в небесата.
Отражението на пръстите по повърхността на водата.
Нюансът на топло жълто, което виждаш, когато си затворил очи с лице срещу слънцето.
Вдишай.
Парфюмът на татко, преди да тръгне на работа нощна смяна.
Мъркането на котката и начина, по който ме докосва по дланта с лапа.
Гръмотевична буря през август. Свежестта на въздуха след това...
Трептенето на уличните светлини в мразовита утрин.
Издишай.
Уединение в библиотеката. Тихи стъпки. Мека светлина. Шумолене на страници. Шепот.
Едва доловимо кимване.
Ефектът на пеперудата и... торнадото не се случва някъде там. То се завихря в мен. Разминаване. Притваряне на клепачи.
"Не сега..."
Щракването на ключа във входната врата.
Свистенето на чайника и поклащането на уличният фенер от силата на вятъра.
Топлината, обгръщаща чашата с чай.
Епилог.
"Не забравяй пеперудата..."
Отново мисли от дневника на Боян Пенев
Откачалката има стомашни колики и ученич...
Изоставени замъци от спомени
Откачалката има стомашни колики и ученич...
Изоставени замъци от спомени
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
