Rammstein-Mein Herz Brennt

Бясна съм!! Бясна съм заради всичко!! Заради скапаното време, заради това че нищо не върви както аз искам! Бясна съм най-вече заради един човек, когото смятах за приятел, а ме предаде по най-грозния и подъл за мен начин-да говори зад гърба ми неща, които са си били между нас и никой друг!! Бясна съм, защото не съм провокирала с нищо това отношение! Бясна съм заради погледите на другите, в който не знам и не искам да знам какви чувства се преплитат!! Бясна съм, защото предадоха доверието ми! А това няма да го простя!! Особено на човек, който считам, че не заслужава нищо!! Най-вече прошката ми!!

Но пък и донякъде съм Й благодарна. Защото осъзнах едно нещо, което определено ще остави отпечатък задълго. Осъзнах, че човек няма приятели! Вече никой не може да ме убеди в обратното! Най-болезнен е собствения опит. Защото сме сами през целия си живот! Постоянно срещаме различни хора, с някои от тях намираш общ език за любими теми или каквото и да е и вече хоп, и сте приятели! Няма такова нещо-всеки сам гледа изгодата си! Сам се раждаш и умираш! Може би имаш по-близки ЧУЖДИ хора, но пак не мога да го нарека приятелство! Защо по дяволите, когато имам крещяща нужда да кажа нещо, нещо различно от скапаните етикети, не се намира някой, който да ме чуе и разбере?! А уж големите приятели, другари до живот бля бля бля! Майната му ве!! Сама съм си супер и не се нуждая от хора, които само ми правят четки и изглеждат загрижени за това, как се чувствам аз!! Обещавам си от днес да не допускам НИКОЙ толкова близо до душата си!! Защото съм наранена и ме боли! Задушавам се от болка и изнемога!! Писна ми все аз да съм разбиращата, компетентната, от мен да зависи всичко!! Омръзна ми "на хартия" да имам безброй приятели, а наяве никой от тях да не заслужава това призвание!!

Бясна съм за това, че винаги търся вината в себе си! Винаги съм била наивна и се мразя понякога за това! Бясна съм, защото допускам хора, които не могат дори да се нарекат така, да ме тъпчат и унизяват с постъпките си! Но нека! Всеки ден е един край и  ново начало! От днес слагам край на доброто отношение, само и само едва ли не аз да се почувствам виновна и да защитя "приятелите" си!! От днес поставям новото начало! Началото на безчувствената, недоверчивата и затворена в отношенията си с тях! Поне ще знам, че не чувствам! Ако изобщо вече имам с какво..........

рано или късно всеки го осъзнава.Затова те поздравявам с една немска песен http://www.youtube.com/watch?v=LqvlqCtN6LA
понеже си от нашта черга ще ти хареса.Вокалът е на Sodom

По-добре късно, отколкото никога нали? :) И благодаря ти за поздрава-усмихна ме :)

затваряй прекалено в себе си.Няма смисъл.

само колкото да не позволя да ме наранят отново .. Това не означава пълен аутсайдер, но разочарованието просто ми дойде в повече..

Първо трябва ти да си приятел, и после да искаш това от другите.
И мен ме предадоха. И ми се надсмяха. Няма да спре да боли. Доста е гнусно.
Но... затова са тези моменти, да видиш, кой е приятел и кой не е. От юни, юли, минаха много месеци, но сякаш беше вчера.
ПРедателствата имат дълъг живот.

се познава в най - трудните моменти, когато човекът е с теб. Тия дето са само на хартия едва ли са приятели.
"Пътят към къщата на приятел, никога не е дълъг"- това ми се късметът днес от кафето, което пих сутринта. Помислих доста за това и разбрах, че на истина е така, поне за мен е така.
Пожелавам ти такъв път! Ти ще го откриеш сама.
Поздрав !

Не ме боли от ножа във гърба
Боли ме вярата ранена.
Боли излъганото ми доверие.
Не ме боли от хорската мълва.
Боли ме от неискренните думи.
Не ме боли от погледите зли
Боли ме за погубеният блясък.
Не ме боли затуй ,че сме сами
Боли ме ,че не ме боли ...

viki11, и това е че когато се държиш с някой добре, той се държи гадно, защото знае, че каквото и да направи ти ще му простиш.. Но когато си покажеш зъбите и дадеш да се разбере, че не си изтривалка, тогава държанието се оправя.. Кофти, но факт.. Явно това е поредното изпитание, с което се налага да се справя САМА..За предателствата мога само да допълня, че се помнят до живот..

rumila, оказа се, че в трудния момент никой не беше до мен да ме подрепи.. Мисля, че това говори само за себе си.. Хубава е мисълта, и много вярна при това. Благодаря ти за пожеланието. Поздрави и за теб! :)

lidis, след това кратко и вярно стихче не мисля, че има какво да добавя. Кратко. Точно. Болезнено.
Поздрави!

друг въпрос е, че това са малко на брой хора, които животът проверява точно по този начин, който описваш в постинга си.

това е начинът да разбереш кои НЕ са ти приятели.

пожелавам ти да откриеш своите - невъзможно е да не съществуват.

доверието ми, те ще бъдат мои приятели. Хора, които с гордост ще наричам така и знам, че никога няма да ми обърнат гръб..

Търсенето продължава и благодаря за милите думи :)

I az izpitax tova chyvstvo,nepriqtno e,xorata okolo nas se promenixa, no ti ne se predavai,gore glavata i prodaljavai napred.....rano ili kasno, koito te e naranil, shte my se vrashta!!!Lek den i mnogo ysmivki !!!! :))))))))

E, аз често напомням, че имам зъби. За това си прав. Трябва да даваш да се разбере, с кого си имат работа. Но ако е истински приятел, няма нужда да показваш зъбите си. Само в останалите случаи.
Не държа да помня предателствата, държа да са надалече предателите. Чак да ги помня доживот е ангажиращо, а те едва ли си заслужават този труд.

А за приятелите, те си проличават, когато имаш нужда, и усетиш, че си сам. Много стара истина. Докато нямаш такъв момент ти не виждаш същността им. Моите приятели са единици. Точно затова. Просто приятели не обичам.
Убеди се, че не си сгрешила нещо, и давай напред. Бъди благодарна, че си имала този шанс да разбереш как стоят нещата.

petq69, живота си продължава. Все ще го преодолея. Усмивки и за теб :)

viki11, убедила съм се, че вината не е в мен. Или може би така ми се струва.. Но как да се говори с човек, които се прави че не те вижда като се опитваш да общуваш с него, като до вчера сме били толкова близки. Няма да оспорвам избора и' да не общува с мен-всеки сам си избира с кой да дружи.. Благодарна съм на този урок, колкото и да е болезнен в случая.

Вероятно няма човек, който да не е разочарован от другите. Ти не си изключение. Аз също. И също съм писал подобни текстове. Душата ми е пищяла от болка, като че ли я колеха с тъп трион. Но кой ли не е бил така? Поразпитай, сближи се ако можеш с някой и оглушително ще чуеш за болката му от предателство. Та какво се получава тогава? Все предадени. А къде са предателите? ...