Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога от Септември, 2019 г.
26.09.2019 21:38 -
На ръба
Притваряш клепачи и мракът те обгръща. Като одеяло, когато си с температура и бълнуваш. Полепва по кожата ти, не те стопля. Пречи ти. Дразни те. Всички звуци те дразнят. В съзнанието ти е хаос и ти се иска да заспиш с надеждата, че когат...