Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога от Март, 2014 г.
06.03.2014 15:04 -
Йордан Йовков - Елка (продължение)
И на една малка полянка сред нивите той се спря и сложи Елка
предпазливо и тихо, като че се боеше да не я събуди. Слънцето
беше залязло вече и лек здрач замъгляваше полето. На запад се
предпазливо и тихо, като че се боеше да не я събуди. Слънцето
беше залязло вече и лек здрач замъгляваше полето. На запад се
06.03.2014 14:50 -
Йордан Йовков - Елка
**Дори и сега - 10 години по-късно - емоцията е също толкова силна... Много труд положих, за да намеря пълният вариант на разказа, но си струваше!
Слънцето, като че спряно досега, изви на запад и престана да сипе