Полъхът на вятъра в детска коса, ятото птици високо в небето; тревата, окъпана с нежна роса, самотната лодка далече в морето. Порутената стара къща, която мълчи, дъгата след дълъг дъждовен ден; залезът, който умира с красиви лъчи... Всичко това е частица от мен.
Постинги в блога от Декември, 2016 г.
22.12.2016 02:43 -
Закъсняла прошка
Баба е крехка.
И мила.
Все повече заприличва
И мила.
Все повече заприличва